Център за култура „Романо Кер“, Осло, Норвегия

01 март 2024 година

Център за култура „Романо Кер“ /в превод от ромски език „ромска къща“/ е ромски културен и ресурсен център, създаден през януари 2018 г., намиращ се в църквата на Стария град в Осло. На 8 април 2015 г. тогавашният министър-председател Ерна Солберг моли за прошка от името на норвежкото правителство за расистките политики на изключване, насочени към норвежките роми през десетилетието преди и след Втората световна война. „Романо Кер“ е създаден като част от репарационното обезщетение на норвежката държава за националното ромско малцинство. Центърът за култура е основан в сътрудничество с норвежката Градската църковна мисия, като се помещава в нейна сграда. Градската църковна мисия помага на норвежките роми при срещите им с норвежките институции, провеждането на курсове и предавания за училищата, които искат да научат повече за малцинствената група на норвежките роми, управлението на места за отдих за деца и младежи и разпространяването на ромската култура чрез използването на публични помещения.

Дейностите на Център за култура „Романо Кер“

Център за култура „Романо Кер“ се състои от културен център, медиаторска служба и отдел за дейности за свободното време на деца и младежи. Освен това управлява медийната платформа „Nevimos Norvego“, която е създала канал "Романтика", който подготвя новини и съобщения на ромски и норвежки език по въпроси, свързани с ромското норвежкото малцинство в сътрудничество с  Градската църковна мисия и Бизнес меморандума в Лондон. На 15 ноември 2021 г. каналът стартира ново токшоу, което се излъчва на живо от Романо Кер. Предаването се нарича "Романо!".

Културен център

В културния център се организират дни на културата, филмови прожекции и вечери на приказките, с цел да бъде демонстрирана богатата и разнообразна ромска култура на аудиторията от малцинствата и мнозинството. Организират се също така семейни дни, партита и тържество по случай Международния ден на ромите 8 април.

Медиаторска служба

Тя се състои от съветници и медиатори от ромски произход, както и от неромски норвежки граждани. Всички съветници имат опит в работата с норвежки роми, и предлагат индивидуални консултации на норвежките роми, както и консултации и повишаване на компетентността на обществените служби. Службата също така работи за преодоляване на предразсъдъците срещу норвежките роми и застъпничество за насърчаване на правата на ромите като национално малцинство в Норвегия. Освен това в работата й е застъпено и училищни лекции, основани на диалога.

Дейности през свободното време – клуб "Kelasame" (да поиграем)

В клуба се провеждат дейности през свободното време на деца и младежи, като веднъж седмично е предвидена помощ за домашните работи в сътрудничество с норвежко училище. Към клуба има отбор по футбол за момчета в сътрудничество с футболен клуб "Стърлинг", както и група за момичета, която поддържа различни дейности.

Nevimos Norvego

 „Nevimos Norvego“ е медийна платформа, в която се създава съдържание на основата на действителни истории на ромите в Норвегия и Европа.

История на съвременните норвежки роми

Освен семействата, които са свързани с Норвегия от средата на XIX век, в страната има още няколко групи роми. Най-големите групи са пътуващи роми от Румъния, бежанци от бивша Югославия и бежанци или техни потомци от Словакия.

Пътуващи роми от Румъния

Понастоящем в Норвегия има няколко хиляди така наречени пътуващи роми. Това означава, че през една част от годината те пребивават в Норвегия, а през останалата част - в родните си страни. По-голямата част от тях са от Румъния, но някои са и от други страни на Балканите и в Източна Европа. Пътуващите роми започват да пристигат в Норвегия, след като Румъния става член на ЕС през 2007 г. В Румъния ромите се сблъскват със силна дискриминация и маргинализация. Основната причина, поради която толкова много от тях напускат страната в търсене на по-добър живот, е безработицата и огромната бедност. Повечето от тях оставят семействата си в родната си страна, които издържат с доходите, които получават в Норвегия. Много от тях спестяват пари, за да построят или ремонтират своя дом или за медицински проблеми.

Пътуващите роми често са били обект на негативно отношение в медиите и обществените дебати. В много общини пътуващите роми са били преследвани и често са били лишавани от вещите си по време на операции по почистване. Повечето пътуващи роми в Норвегия изкарват прехраната си предимно с просия, събиране на бутилки, улични продажби, улична музика или краткосрочни работни ангажименти.

Роми от бивша Югославия

Войните в бивша Югославия, особено в Босна (1992-95 г.), принуждават много хора да бягат оттам. Някои от бежанците, които пристигат в Норвегия през тези години, принадлежат към ромското малцинство. Повечето от тях говорят на диалектите арли или гурбети. Няма много информация за тази група, тъй като много малко от тях се афишират открито като роми в Норвегия. Те просто се наричат босненци, сърби или албанци. По време на югославските войни ромите са подложени на жестоко потисничество. Често са били обвинявани, че са шпиони или че по друг начин са в съюз с врага.

Роми от Словакия

През последните 20 години много роми със словашки произход са встъпили в брак с представители на норвежкото национално ромско малцинство. Повечето от тях са избягали от Чехословакия в Швеция, предимно Сконе, от края на 60-те години на миналия век. Тази група също принадлежи към влашката ромска група, което означава, че те също имат историческа връзка със земите, които в наши дни са известни като Румъния. Въпреки че ромите от Словакия също говорят ромски език като майчин, те говорят малко по-различен диалект от този, практикуван от семействата с дългогодишни връзки с Норвегия.

  Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение – ЛАРГО в партньорство с KUN Centre for Equality and Diversity – Норвегия и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България www.activecitizensfund.bg .

Проектът „Имам една мечта се изпълнява с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Имам една мечта“ е да апробира, приложи и разпространи иновативни методи за овластяване на ромски жени и девойки чрез директно застъпничество.