ЛАРГО - Проект „Имам една мечта“

Новини

Предстоящи събития

Сборник „Шарена меланхолия“ - ENURESIS NOCTURNA*

header largo dream

29 януари 2023 година

 

      Новият директор се взираше ту в мене, ту в бележката, беше сигурен, че нещо не е наред, но нямаше какво да направи и накрая се съгласи. Старият директор, Иван Кръстев се казваше, беше започнал работа в инспектората в Разград. Преди това ни преподаваше по български език и литература. Беше много добър учител, той ме научи да чета с разбиране. Можех да чета още от четиригодишна, но четях, за да науча края на историята. А той ми показа как да се радвам на четенето, да внимавам за детайлите, за посланията на авторите. Бях вече отличничка, заедно с още едно момиче, българче. Старият директор ми беше позволил да се прибирам вечер и да спя у дома.
     До четвърти клас и аз спях в интерната. В понеделник идвахме с автобуса и в събота с автобуса си се прибирахме. В интерната нямаше какво да се прави. Имахме голям двор, но нямаше съоръжения за игра, нито играчки. Нашето градче е наблизо, на около 3 км. Но ни беше забранено да се прибираме и вечер възпитателите завардваха всички изходи и пътечки, да не би някой да се измъкне и да се прибере у дома. По-големите ученици започваха да въртят любов. Срещаха се на двора, зад външните тоалетни, за да си говорят и да се целуват. Но момчетата и момичетата не можеха да се заговарят направо, а изпращаха някой от нас, по-дребните, за да разнасяме съобщения. Мен много-много не ме включваха в тая работа, щото вече ме имаха за читанка. Но нашите са се притеснявали от тези любовни истории и се възползваха от това, че в четвърти клас изкарах много тежка бронхопневмония, за дълго време бях в болница и с разрешението на стария директор можех вече вечер да се прибирам и да спя вкъщи. Така до шести клас. В шести клас смениха директора.
     Новият директор преподаваше по география и история, беше зъл, не само че ни обиждаше, ами биеше с показалката, счупи я в гърба на едно слабо момиченце, защото не знаеше урока за нациите. Каза, че държи много на дисциплината и искаше да се върна в интерната. Бях вече в шести клас и нашите не искаха да ме върнат в интерната. Чудеха се какво да измислят, за да продължа да се прибирам вкъщи. Тогава бях отличничка, бях в пионерската организация и отряден председател. След четвърти клас много от ромските деца останаха да повтарят, други отпаднаха и аз вече бях в един клас с българчета.
     Тогава в училището беше дошла една помощник-възпитателка от ромски произход. Тя сега е учителка, дълго време живя в чужбина, но се върна и сега преподава. И всички се събират да мислят какво да направят, за да не ме върне директорът в интерната. Ходиха при него, говориха, обясняваха му, увещаваха го, ама той не и не. Накрая татко отиде при фелдшера, те бяха от една компания и фелдшерът ми написа извинителна бележка на латински. Тая бележка занесох на директора и той ми разреши да си пътувам до вкъщи, макар че изпитваше огромни съмнения. Диагнозата ми звучеше зловещо - enuresis nocturna*.  Много е полезно, че историците и географите не учат латински.
     Сега като се замисля, най-гадното в интерната не бяха нито храната, нито външните тоалетни, нито студената вода в чешмите. Най-тъжно ми беше, когато учителките ни даваха за домашно да направим и да донесем за другия ден нещо от вкъщи. Другите деца носеха, хвалеха ги, поощряваха ги, а ние от интерната само гледаме, мълчим си.

* Нощно подмокряне

Лилия Макавеева, 56 г., е бакалавър по медицина и магистър по социални науки.
Понастоящем е изпълнителен директор на Асоциация Интегро и национален ръководител на програма РОМАКТ на Европейската Комисия и Съвета на Европа. Експерт по политики за социално приобщаване, регионално и местно развитие, активен участник в движението против антиромския расизъм.

 

Вижте видеото "Шарена меланхолия" - ENURESIS NOCTURNA...


 

  Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение – ЛАРГО в партньорство с KUN Centre for Equality and Diversity – Норвегия и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България www.activecitizensfund.bg .

Сборник „Шарена меланхолия“ - КАФЕ

header largo dream

28 януари 2023 година

     a krivonozova 500Не се омъжих малка, родих първото си дете на двайсет и четири, това е страшно висока възраст за ромската общност. На трийсет и четири започнах да пия кафе, дотогава не бях пила кафе. Прибирах се от работата, вършех домакинската си работа – да сготвя, да изпера, да видя домашните, да сложа децата да спят, мъжът ми да си легне. Едва тогава пиех едно кафе и сядах да уча.
     След осми клас четирима души от ромското училище се записахме долу в градското. Много ни беше страх, защото винаги ни казваха, че сме тъпи, че не ставаме, че няма да успеем. Но искахме да учим и се записахме, дадоха ни безплатно учебници, взехме си тетрадки, чанти и тръгнахме. По другите предмети горе-долу се оправях, но в часовете по математика не разбирах нищо, просто никога не бях чувала думите, които ползваше учителката. Много е страшно, когато от малък са ти втълпили, че не ставаш, че не можеш, че ще се провалиш. Постепенно моите съученици от квартала започнаха да отпадат. Казваха ми, че и аз ще отпадна, че нямам шанс в градското училище. Аз обаче много се бях амбицирала, учех много здраво, четях допълнително, пишех домашни. Бях останала само аз от квартала в училището и всички очакваха кога ще се откажа, сякаш се бяха обзаложили. В края на девети клас се предадох, останах си проста жена с осми клас.
     Много лошо е да си необразован. Това е да си човек, на когото са му вързали черна лента на очите, той не вижда къде ходи и го лашка тълпата около него. В тази махала, в това информационно затъмнение, хората са слепи. Когато мъжът ми учреди организацията, нямахме ни офис, ни оборудване и всички се събираха у дома. Сервирах им, сипвах им каквото има и ги слушах как си говорят. Започнах да разбирам колко много неща не знам, основни, най-елементарни неща. Много исках мъжът ми да ме вземе поне веднъж на семинарите, които правеха, но той казваше, че не е допустимо, че не съм целева група, защото нямам образование. Толкова много съм го молела, но той казваше, че правилата са си правила.
     Тогава един ден седнах сама със себе си, без да казвам на никого, взех една химикалка и си направих ревизия. Запитах се какъв живот искам за дъщерите си. Искам ли да се омъжат за някои цигани, които да се напиват, да ги бият, да им направят по 5-6 деца и да ги държат като робини, а някакви тъпи свекърви да ги командват. Възхищавах се на хората, които не бяха цигани, които имаха образование, имаха знания, бяха видели света, можеха да говорят свободно по различни теми, бяха компетентни. Казах си, че ще уча.
     Тогава имаше една програма и много дълго се колебаех, защото винаги ми бяха казвали, че не ставам, че ще се проваля. Бяха минали толкова много години откакто бях напуснала училище, нищо не си спомнях, казвах си, че само ще стана за резил. Този страх, който са ти втълпили още от дете, че ще се провалиш, много трудно се изтрива. Но все пак накрая с още едни хора се записахме в програмата, за да продължим да учим, аз бях най-възрастната от всички.
     Отидохме долу в училището, а те започнаха да си правят бъзик с нас – сега ли се сетихте да учите, какво правехте, когато трябваше да учите, деца ли правехте, що ли. Дадоха ни едни конспекти и ни зарязаха. Но ние ходим, търсим, събираме оттук-оттам и накрая окомплектовахме учебници, тетрадки, записки.
Започнах да уча. Прибирам се от работа, готвя, пера, чистя, изпитвам децата, слагам всички да спят, пия едно кафе и сядам да уча. Взех си всички изпити с петици и четворки. Направо не можех да повярвам. По информационни технологии, аз дотогава компютър не бях включвала, изкарах три и половина. Само по математика ме скъсаха. Следващата сесия беше през януари, тръгнах на частни уроци по математика, подготвих се и изкарах накрая четворка.
     Имаше много трудни моменти, много негативно отношение и подигравки, но моите деца вече учеха в това училище и аз си казвах, че не трябва да се отказвам, трябва да давам пример. Бяхме се записали двайсет и един души, а накрая завършихме трима. Толкова много ми хареса да уча, че исках да запиша и висше. Но тогава си казах, че всичките ни спестени пари ще отидат и няма да има да учат децата, затова не записах. Иначе много исках. Сега съм на петдесет и две години, стара съм вече, няма за кога. Или…

 

Анче Кривнозова е родена на 24 ноември 1969 г. в Ракитово. Завършила е средно образование в родния си град.

Майка е на две дъщери. Работи към фондация „Бъдеще - Ракитово“.

 

Вижте видеото "Шарена меланхолия" - КАФЕ...


 

  Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение – ЛАРГО в партньорство с KUN Centre for Equality and Diversity – Норвегия и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България www.activecitizensfund.bg .

Сборник „Шарена меланхолия“ - ТАНКОВЕ

header largo dream

27 януари 2023 година

 

     cennostiАко можех днес да звънна на себе си от след десет години, бих се попитала как съм, дали съм успяла, дали съм постигнала целите си. Ако има някаква тайна рецепта за успех, бих искала да я знам предварително… Не съм сигурна, че това, което имам да кажа, ще е много мотивиращо за читателите. В момента точно съм в някаква емоционална дупка, в каквато не съм била от много дълго време… Не се е случило нещо кой знае какво. Всички живеем в тревожни времена. Трябва да се държим. Не бива такива събития да ни изкарват толкова лесно от равновесие…
     Имам много успешни истории от работата и от практиката, но се случи така, че по едно и също време напуснах работа и избухна войната. Ние вкъщи гледахме телевизия и изведнъж прекъснаха предаването с извънредни новини. Първоначално си помислих, че е някаква шега, някаква спекулация, фалшива новина. Беше крайно неочаквано, всички много се притеснихме. Малкият беше буден, той не толкова видя и чу какво говорят по телевизията, а усети нас. Уж е малък и не разбира, уж просто си играе покрай нас и не гледа телевизора, но явно всичко достига до него.
     Опитвах се да запазя спокойствие, да бъда хладнокръвна. Но нашите хукнаха да правят списъци със стоки и лекарства от първа необходимост. Започнаха да се запасяват. Имаме къща в с. Дрен, тя е навътре, почти в гората, и мама реши, че трябва да отидем там и да изкопаем бомбоубежище. Баща ми непрекъснато следеше руските канали, за да се информира какво става. Опитвах се да бъда спокойна, за да не притеснявам малкия. Но той започна да се интересува от оръжия. Сега е на вълна танкове. Непрекъснато рисува танкове и оръдия. Когато влезем в някой детски магазин и започва да се оглежда за танкове, пушки и автомати.
     Човек обикновено не си признава, когато е в дупка. Дори и пред себе си. Но аз съм по принцип доста осъзнат човек, опитвам се да бъда обективна, да изляза от обувките си и да се погледна отвън. Още когато се върнах от майчинството и усетих, че в работата нещата не вървят. Не че работата не ми харесваше, не че каузата вече не си струваше, не че с колегите имаше нещо. Все още ми звънят млади хора и ме питат за съвети, за препоръки. Това страшно много ме зарежда, защото разбирам, че всичките тези усилия през всичките тези години не са отишли напразно и младите се справят страхотно, ако имат подкрепа.
     Мен семейството ми винаги ме е подкрепяло, винаги. Мисля, че това е най-важното. И днес мама, като ме усети, че нещо не е наред, сядаме двете на масата и сваляме картите, за да се оправя, за да си стъпя на краката. Времената са трудни за всички и трябва да се стегна. Просто ми трябва малко време, за да се изясня със себе си. Искам войната да свърши. Вярвам, че чрез преговори, с разум и с диалог противоречията могат да бъдат изгладени. Като майка на единствен син не искам пак да живеем в свят с казарми и огради от бодлива тел. Искам пак да започна работа.
     Ако днес ми звънне телефонът и от другата страна съм аз от преди десет години, ще си кажа: ето, момиче, видя ли, че можеш; ти постигна толкова много; виж, че не е толкова страшно, просто продължавай…

 

Снежина Славева е родена на 20 август 1989 г. в Перник и е магистър инженер-мениджър.

Майка на едно дете.

.

 

Вижте видеото "Шарена меланхолия" - ТАНКОВЕ...


 

  Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение – ЛАРГО в партньорство с KUN Centre for Equality and Diversity – Норвегия и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България www.activecitizensfund.bg .

Сборник „Шарена меланхолия“ - ТЕЛК

header largo dream

23 януари 2023 година

 

     cennostiВече над 15 г. работя като здравен медиатор в Дупница. Ние имаме проблем в семейството – малката ми дъщеря е с диабет, с бъбречна недостатъчност. Преди да стана медиатор, водех много затворен, много скучен живот. Целият ден беше разписан като меню, нищо не се променяше, нищо не се случваше. Един ден пристигна една жена и каза, че записват за здравни медиатори. Но обучението беше само шест месеца. Казах си, че за шест месеца няма да има какво толкова да науча и най-много да ме вземат за санитарка в болницата, а аз не исках да ставам санитарка. Но жената идваше често, все настояваше, накрая се записах.
     Така започнах работа, започнах да излизам от вкъщи, да общувам с хората. Осъзнах, че мога да помагам на другите и това ме правеше много щастлива. Разбрах, че това беше моята мисия… Помогнали сме на страшно много хора. Имахме тук едно момче с психично разстройство. И той стана жертва на конфликт между двама психиатри. Той се лекуваше при единия психиатър, но другия беше член на ТЕЛК. И майка му го води момчето на ТЕЛК, но оня доктор започва да ѝ вика, да у обижда, защото тя е с по-тъмна кожа, а и ходи на лечение не при него, а при другия психиатър. Изгонил я, не го освидетелствал момчето, защото майка му била черна. И ние се чудим какво да направим, за да помогнем на момчето. Накрая му извадихме адресна регистрация в Бобов дол, за да мине на ТЕЛК в Кюстендил. И там му дадоха 100% чужда помощ, а той беше 50 тука. Ей така, мъка заради конфликта между двамата психиатри, без да има нищо общо с момчето…
     Затова и много хора тук не вярват на лекарите и ваксините. Много трудно ни беше по време на пандемията. Имаме само един човек, който е напълно имунизиран. Иначе всеки ден придружавахме полицията, придружавахме РЗИ, плащахме битовите сметки, кабелната. Събирахме пари и разнасяхме храна на по-бедничките хора, защото общината отказа да помага, нямала бюджет.
     Не трябва да се отказваме, трябва да си помагаме едни на други, да сме съпричастни и солидарни. Трябва да имаме вяра и надежда. Нещата са като махало тук – тъкмо постигнеш някакви успехи и ни връщат пак в изходно положение...

 

Сашка Христова е родена на 1 април 1963 г. в Дупница.

Повече от 15 години е здравен медиатор.

.

 

Вижте видеото "Шарена меланхолия" - ТЕЛК...


 

  Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение – ЛАРГО в партньорство с KUN Centre for Equality and Diversity – Норвегия и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България www.activecitizensfund.bg .

Сборник „Шарена меланхолия“ - ЦЕННОСТИ

header largo dream

21 януари 2023 година

 

     cennostiСега сред младите има много грях, няма я ценността на семейството, няма ред. Ние имахме голямо уважение към по-възрастните хора, към нашите родители. Сега има много пиянство, наркотици, прелюбодейство, разврат. Това е тук от последните години. Преди не беше така. Ние по-лесно обичахме бога, по-лесно почитахме родителите си. Сега младите не търпят една друма да им кажеш на пряко. Не уважават ни свекърва, ни тъща, ни съпруг. В семейството трябва да има ред – най-отгоре да е мъжът, после идва жената и накрая са децата.
      Посещавам църква още от мъничка с моите родители. Бях на около четиринайсет, когато те се отказаха, защото имаха конфликт с пастора. Скърбях за тях и тръгнах на друга църква с леля ми, защото имах истинска любов към бога. Не можех да се представя моя живот без моя бог.
      Ожених се почти на деветнайсет. Много искахме да имаме дете, но не ставаше, защото имах здравословни проблеми. Продължих да ходя на църква и моят мъж също идваше. Ние продължавахме да вярваме в бога, но като човеци изпитвахме съмнения. Бях вече на двайсет, а той на двайсет и две. Всички ни казваха, че вече трябва да имаме дете, че сме на възраст, а ние се разплаквахме.
      familyЕдна нощ се събудих в тъмното, всички спяха, беше напълно тихо. И тогава си казах: Боже, ако твоята воля е да нямаме дете, аз я приемам. И като приех божията воля, мина се не мина известно време и аз разбрах, че съм бременна. Не беше лека бременност, защото имах кисти. Половината време си бях вкъщи, другата половина в болницата. Но плодът се задържа и благодарение на бога ни се роди момиченце. Второто ни дете е момче. И двете са живи и здрави, живеем в мир и разбирателство. Не употребяваме алкохол и наркотици, не пушим.
      Благодарна съм на бога, че моят мъж е добър човек. Аз никога не съм го виждала него пиян. Като малка си казвах: Боже, по-добре да остана без мъж, но не и да търпя пияница. Баща ми беше добър човек, но пиеше. За него нямаше срамна работа, винаги се е грижел за нас. Пластмаса ще събира, но ще ни нахрани. Никога не ни е оставял жадни и гладни. Но беше лош за мама. На пияно ѝ посягаше да я бие. Тя му се караше на трезво, а той ѝ го връщаше, когато се напиеше. Нашите майки много търпяха. Търпяха и мизерия, и глад, и бой. Сега нищо не искат да търпят, искат да са самостоятелни. Не казвам, че е нормално, но мъжът е главата, а ние сме тялото, трябва да се подчиняваме, а вече не се цени семейството.
      Трябва да има ред, който да се спазва, не е ли така...

 

Рени Василева е родена на 2 януари 1988 г. в Дупница.

Майка е на две деца.

.

 

Вижте видеото "Шарена меланхолия" - ЦЕННОСТИ...


 

  Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение – ЛАРГО в партньорство с KUN Centre for Equality and Diversity – Норвегия и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България www.activecitizensfund.bg .

Сборник „Шарена меланхолия“ - РЕКЕТ

header largo dream

18 януари 2023 година

 

maria krivonozova     В България мъжете се страхуват от жени, които са независими, които са силни, които имат характер. Помня как се прибирахме от един концерт в Костенец. Беше посред нощ, естествено. Бях си облечена като за концерта – с роклята, прическата, грима, високите токчета. Тогава карах един форд фокус. Изведнъж като на филм от един страничен път изскочи черен мерцедес. Започнаха да ни ни преследват, да ни светят с фаровете, да свирят с клаксона. Искаха да ни изхвърлят от пътя, да ни отбият в страни. Казах си, че трябва да съм спокойна, да съм силна, да не губя самоконтрол. Винаги сама съм се справяла.
     Започнах да пея след осми клас. На мен ми е от семейството. Мама пееше тракийски песни, а татко свиреше на акордеон. От шестнайсет годишна съм свикнала сама да се издържам и сама да се оправям с живота. Започнах да пея по кръчмите. Сега ми е смешно, но това е най-голямата школа, не можеш да си успешна, ако не минеш през тази школа. Хонорарът ми беше двайсет лева. Разбира се, имало е подхвърляния, закачки, даже закани по кръчмите, ама винаги съм била много твърда и не смееха да се задяват с мене. Знаеха ми характера.
     Но сега беше различно. Тези имаха пистолети, извадиха ги през прозорците на мерцедеса и започнаха да стрелят. Мислех си, че с нас е свършено. Когато влязохме в Белово, завих по кривите улички. На едно по-закътано място спрях колата, изключих фаровете и двигателя, всички изскочихме от колата като коркови тапи и хукнахме да се крием, без даже да затворим вратите, за да не вдигнем шум. Както си бях с роклята и високите токове се наврях в едни храсталаци. Цялата треперех. Не знам колко от студ, колко от страх. Бях се надрала и по ръката ми се стичаше вадичка кръв. Чувах как ония обикалят да ни търсят, виждах силуетите им, долавях дишането им. Опитвах се да не мърдам, да замръзна. Миришеше на прясно изорана пръст от двора зад мене, миришеше на животни, чудех се дали има куче и няма ли да се разлае и да ме издаде.
     Разбира се, ние бяхме се обадили на 112 още от колата. Но полицаите се бавеха. Сега мисля, че се бавеха нарочно. По-късно разпитахме и се оказа, че най-вероятно са ни гонели за рекет, знаели са, че се връщаме от изпълнение и са очаквали да носим пари. Не съм сигурна, но казват, че момчето с мерцедеса бил син на някакъв полицай. Покриха всичко.
     Важното е, че се отървахме. Започна да се развиделява вече и онези се отказаха да ни търсят. Може би са ни причаквали някъде, но ние се бяхме обадили на едни наши роднини, които пристигнаха да ни спасяват. Хората си мислят, че животът на певицата е лесен, че си живееш като принцеса. Но трябва много работа, много упоритост, много лишения. Само талант не стига. Това, което ми дава сили е моята публика. Обичам ги тези хора. Те са най-голямото ми богатство. Това, което ми тежи е самотата. Хората виждат къщата, колите, роклите, но не виждат самотата. Ставам сутрин и домът ми е празен. Правя си кафе и дълго време го пия. Гледам през прозореца. Не съм си казала, че не искам да се омъжа. Не е и да съм поставила кариерата си на първо място за сметка на всичко останало. Опитвала съм, но просто в България мъжете ги е страх от независими жени. Страх ги е от силни жени. Мъжете могат да се репчат с коли и с пистолети, но не и с характер. …

 

Славка Трифонова е певица от с. Найден Герово.

Родена е на 19 декември 1990 г. в Пловдив.

.

 

Вижте видеото "Шарена меланхолия" - РЕКЕТ...


 

  Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение – ЛАРГО в партньорство с KUN Centre for Equality and Diversity – Норвегия и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България www.activecitizensfund.bg .

Image
Този подсайт е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на подсайта се носи от Сдружение Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение – ЛАРГО в партньорство с KUN Centre for Equality and Diversity – Норвегия, и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този подсайт отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България www.activecitizensfund.bg.

* посещения днес - 41 за месеца - 335 общо - 7633

В момента има 2 гости и няма потребители онлайн