Директор
Още от първи клас сме заедно. Той е от много бедно семейство. Родителите му не са лоши хора, но те го пращаха на училище, само защото така трябва да се прави, защото всички деца ходят на училище. Никога не са му проверявали домашните, не са го изпитвали, какво да говорим за курсове, уроци, частни учители... Със сигурност дори не са му гледали оценките и не са стъпвали на родителска среща. Родителите му не са неграмотни, ама само минимума – колкото да могат да смятат, да четат и да се подписват. Толкова. Когато сядахме да пишем домашни у тях, техните все ни караха да излизаме и да играем навън с другите деца, вместо да стоим затворени в стаята. Подиграваха му се, че учи много. Все му подвикваха: „Излизай навън да си играеш с децата! Стига си чел! Директор ли ще ми ставаш?!?” И ние излизахме.
Ние сме многодетно семейство. Добре сме финансово, даже хората от квартала ни смятат за богати. За разлика от много други ромски деца, никога не съм знаел какво е да си гладен, да си жаден, да ти е студено, да нямаш дрехи и обувки, за да отидеш на училище. Нашите работеха здраво и си изкарваха добри пари. Но не им оставаше време за мене. Следяха ми оценките, караха ми се, ако нещо учителите са недоволни, пращаха ме на уроци и допълнителни курсове, ако трябваше. Но никога не са ми правили закуска, не са ми слагали в чантата сандвич за междучасието, не са ми приготвяли багажа за екскурзия, не са ме изпращали до автобуса или до гарата, както правеха родителите на другите деца. Сутрин отиваха рано на работа и аз само намирах пари да си купя каквото ми трябва.
Той сигурно ми е завиждал, че бяхме заможно семейство. Но и аз му завиждах. Сега го осъзнавам, че винаги съм му завиждал. Родителите му не се интересуваха от училище, но винаги ще му направят закуската, ще му сложат сандвич за училище, ще си говорят с него, ще го питат как е, какво е правил, как е минал денят му. Бяха бедни хора и той е единственото им дете, няма други братя или сестри.
Сега си мисля, че аз съм бил неглижираното дете, а не той, въпреки, че сме по-заможно семейство. Може и да му са се присмивали, че ще става директор, но никога не е бил оставян без чисто човешко внимание.
След гимназията опитах в университета, ама разбрах, че не е за мене. Имам си собствен бизнес и се оправям, не се оплаквам от нищо и не съжалявам за нищо. С него още сме добри приятели, виждаме се често. Той завърши бакалавърска степен. После завърши и магистратура. И наистина стана директор.
Тази публикация е създадена по проект “Ever Clever” с финансовата подкрепа на USAID и DEXIS. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от ЛАРГО и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на USAID и DEXIS.
