Сборник „Шарена меланхолия“ - КРИЕНИЦА

07 ноември 2022 година

     Помня, че се бях научила да разпознавам колата на татко само по звука на двигателя. Щом чуех колата, гасях всички лампи, затварях вратите и се криех под леглото. Чувах как той отваря вратата на двора, после врата на къщата. Опитвах се да не вдигам никакъв шум, дори и да не дишам.

     Първите букви, които научих бяха 1-б, 2-а и 3-в. Татко много пътуваше. Понякога отсъстваше за няколко дни. Случвало се е в един и същи ден да отиде до морето, за да закара стока, да разтовари, да се върни обратно и пак да замине за морето още същия ден. Когато заминаваше, ми оставяше винаги по 2-3 букви, които трябваше да се науча да чета и да пиша. Аз много се стараех и изписвах по цели листи с букви, преди той да се върне. Когато тръгнах на училище, вече умеех да чета, да пиша и да смятам.

     Татко беше шофьор. Изкара всички възможни категории. Непрекъснато се готвеше за изпити и ме взимаше да уча заедно с него, а аз съм била на 3-4 годинки. Сядахме в хола, защото там имахме една голяма маса и татко там си държеше нещата. Брат ми не издържаше, ставаше му скучно и бързо-бързо излизаше навън да играе с другите деца. Аз оставах да уча с татко. Той четеше листовките, а аз проверявах дали са му верни отговорите. Затова научих първо 1-б, 2-а и 3-в… Понякога се случваше татко да сгреши и аз бях много щастлива да го поправям. Радвах се, че и той може да греши, че това не е голям проблем, че човек допуска грешки, но не се отказва и продължава напред. Когато сгрешеше, той пускаше една такава, само негова си усмивка – не казваше, че е сгрешил, не си признаваше, но така се усмихваше, че всички знаехме, че той знае, че е сгрешил. Покрай листовките научих всички букви и цифри, а после се научих да чета и да пиша. Но това си беше нашият си свят с татко, когато той учеше, а аз учех до него. Винаги ме е подкрепял. С мама винаги са ни насочвали, но никога не са се налагали. Казваха, че можем да постигнем каквото решим, ако полагаме усилия. Затова аз не приемам хората в махалата, които казват за децата си „остави го да си почива, той е момченце, няма да става директор или президент, я“. Ама защо лепите такива етикети?!? Защо да не стане директор или президент, или адвокат, или космонавт? Защо го обезкуражавате още от малък! Нашите никога не са се държали с нас така. Макар и брат ми да не учеше колкото учех аз, него татко го запали по автомобилите и сега брат ми е същият като него, занимава се с коли и камиони.

     Когато татко се връщаше от изпит или от командировка, винаги ни носеше някакви лакомства. Нашата игра беше да се крия. Аз винаги се криех или под леглото, или в гардероба. Щом чуех колата и се скривах. Сега знам, че той е знаел къде съм, но винаги се преструваше, че ме търси. Обикаляше, викаше ме, чудеше се къде ли съм отишла. Най-накрая ме намираше и винаги ме гушкаше.

Виктория Накова е родена на 24 март 1987 г. в Кюстендил. Майка е на две деца – момче и момиче. Работи като сътрудник към сдружение ЛАРГО.

Вижте видеото "Шарена меланхолия" - 16 шарени и тъжно-смешни лични истории на ромски жени от цяла България...

  Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение – ЛАРГО в партньорство с KUN Centre for Equality and Diversity – Норвегия и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България www.activecitizensfund.bg .