Сборник „Шарена меланхолия“ - РЕКЕТ

18 януари 2023 година

     В България мъжете се страхуват от жени, които са независими, които са силни, които имат характер. Помня как се прибирахме от един концерт в Костенец. Беше посред нощ, естествено. Бях си облечена като за концерта – с роклята, прическата, грима, високите токчета. Тогава карах един форд фокус. Изведнъж като на филм от един страничен път изскочи черен мерцедес. Започнаха да ни ни преследват, да ни светят с фаровете, да свирят с клаксона. Искаха да ни изхвърлят от пътя, да ни отбият в страни. Казах си, че трябва да съм спокойна, да съм силна, да не губя самоконтрол. Винаги сама съм се справяла.
     Започнах да пея след осми клас. На мен ми е от семейството. Мама пееше тракийски песни, а татко свиреше на акордеон. От шестнайсет годишна съм свикнала сама да се издържам и сама да се оправям с живота. Започнах да пея по кръчмите. Сега ми е смешно, но това е най-голямата школа, не можеш да си успешна, ако не минеш през тази школа. Хонорарът ми беше двайсет лева. Разбира се, имало е подхвърляния, закачки, даже закани по кръчмите, ама винаги съм била много твърда и не смееха да се задяват с мене. Знаеха ми характера.
     Но сега беше различно. Тези имаха пистолети, извадиха ги през прозорците на мерцедеса и започнаха да стрелят. Мислех си, че с нас е свършено. Когато влязохме в Белово, завих по кривите улички. На едно по-закътано място спрях колата, изключих фаровете и двигателя, всички изскочихме от колата като коркови тапи и хукнахме да се крием, без даже да затворим вратите, за да не вдигнем шум. Както си бях с роклята и високите токове се наврях в едни храсталаци. Цялата треперех. Не знам колко от студ, колко от страх. Бях се надрала и по ръката ми се стичаше вадичка кръв. Чувах как ония обикалят да ни търсят, виждах силуетите им, долавях дишането им. Опитвах се да не мърдам, да замръзна. Миришеше на прясно изорана пръст от двора зад мене, миришеше на животни, чудех се дали има куче и няма ли да се разлае и да ме издаде.
     Разбира се, ние бяхме се обадили на 112 още от колата. Но полицаите се бавеха. Сега мисля, че се бавеха нарочно. По-късно разпитахме и се оказа, че най-вероятно са ни гонели за рекет, знаели са, че се връщаме от изпълнение и са очаквали да носим пари. Не съм сигурна, но казват, че момчето с мерцедеса бил син на някакъв полицай. Покриха всичко.
     Важното е, че се отървахме. Започна да се развиделява вече и онези се отказаха да ни търсят. Може би са ни причаквали някъде, но ние се бяхме обадили на едни наши роднини, които пристигнаха да ни спасяват. Хората си мислят, че животът на певицата е лесен, че си живееш като принцеса. Но трябва много работа, много упоритост, много лишения. Само талант не стига. Това, което ми дава сили е моята публика. Обичам ги тези хора. Те са най-голямото ми богатство. Това, което ми тежи е самотата. Хората виждат къщата, колите, роклите, но не виждат самотата. Ставам сутрин и домът ми е празен. Правя си кафе и дълго време го пия. Гледам през прозореца. Не съм си казала, че не искам да се омъжа. Не е и да съм поставила кариерата си на първо място за сметка на всичко останало. Опитвала съм, но просто в България мъжете ги е страх от независими жени. Страх ги е от силни жени. Мъжете могат да се репчат с коли и с пистолети, но не и с характер. …

Славка Трифонова е певица от с. Найден Герово.

Родена е на 19 декември 1990 г. в Пловдив.

.

Вижте видеото "Шарена меланхолия" - РЕКЕТ...

  Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение – ЛАРГО в партньорство с KUN Centre for Equality and Diversity – Норвегия и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България www.activecitizensfund.bg .