Сборник „Шарена меланхолия“ - ТАНКОВЕ

27 януари 2023 година

     Ако можех днес да звънна на себе си от след десет години, бих се попитала как съм, дали съм успяла, дали съм постигнала целите си. Ако има някаква тайна рецепта за успех, бих искала да я знам предварително… Не съм сигурна, че това, което имам да кажа, ще е много мотивиращо за читателите. В момента точно съм в някаква емоционална дупка, в каквато не съм била от много дълго време… Не се е случило нещо кой знае какво. Всички живеем в тревожни времена. Трябва да се държим. Не бива такива събития да ни изкарват толкова лесно от равновесие…
     Имам много успешни истории от работата и от практиката, но се случи така, че по едно и също време напуснах работа и избухна войната. Ние вкъщи гледахме телевизия и изведнъж прекъснаха предаването с извънредни новини. Първоначално си помислих, че е някаква шега, някаква спекулация, фалшива новина. Беше крайно неочаквано, всички много се притеснихме. Малкият беше буден, той не толкова видя и чу какво говорят по телевизията, а усети нас. Уж е малък и не разбира, уж просто си играе покрай нас и не гледа телевизора, но явно всичко достига до него.
     Опитвах се да запазя спокойствие, да бъда хладнокръвна. Но нашите хукнаха да правят списъци със стоки и лекарства от първа необходимост. Започнаха да се запасяват. Имаме къща в с. Дрен, тя е навътре, почти в гората, и мама реши, че трябва да отидем там и да изкопаем бомбоубежище. Баща ми непрекъснато следеше руските канали, за да се информира какво става. Опитвах се да бъда спокойна, за да не притеснявам малкия. Но той започна да се интересува от оръжия. Сега е на вълна танкове. Непрекъснато рисува танкове и оръдия. Когато влезем в някой детски магазин и започва да се оглежда за танкове, пушки и автомати.
     Човек обикновено не си признава, когато е в дупка. Дори и пред себе си. Но аз съм по принцип доста осъзнат човек, опитвам се да бъда обективна, да изляза от обувките си и да се погледна отвън. Още когато се върнах от майчинството и усетих, че в работата нещата не вървят. Не че работата не ми харесваше, не че каузата вече не си струваше, не че с колегите имаше нещо. Все още ми звънят млади хора и ме питат за съвети, за препоръки. Това страшно много ме зарежда, защото разбирам, че всичките тези усилия през всичките тези години не са отишли напразно и младите се справят страхотно, ако имат подкрепа.
     Мен семейството ми винаги ме е подкрепяло, винаги. Мисля, че това е най-важното. И днес мама, като ме усети, че нещо не е наред, сядаме двете на масата и сваляме картите, за да се оправя, за да си стъпя на краката. Времената са трудни за всички и трябва да се стегна. Просто ми трябва малко време, за да се изясня със себе си. Искам войната да свърши. Вярвам, че чрез преговори, с разум и с диалог противоречията могат да бъдат изгладени. Като майка на единствен син не искам пак да живеем в свят с казарми и огради от бодлива тел. Искам пак да започна работа.
     Ако днес ми звънне телефонът и от другата страна съм аз от преди десет години, ще си кажа: ето, момиче, видя ли, че можеш; ти постигна толкова много; виж, че не е толкова страшно, просто продължавай…

Снежина Славева е родена на 20 август 1989 г. в Перник и е магистър инженер-мениджър.

Майка на едно дете.

.

Вижте видеото "Шарена меланхолия" - ТАНКОВЕ...

  Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение – ЛАРГО в партньорство с KUN Centre for Equality and Diversity – Норвегия и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България www.activecitizensfund.bg .