Цигански балон

Дай си палеца! Ето така га захапваш. Не, не така. Ето така, защото иначе е опасно. Трябва да внимаваш да не си глътнеш езика. Сега поеми дълбоко въздух. Още по-дълбоко. Издишай максимално, клекни. Сега вдишвай рязко. Сега подскочи като мене. Лекичко. Ето това е цигански балон.

Някой дишат лепило в плик, това е най-тъпото. Почти всички са опитвали трева. По дискотеките задължително има и шотове, макар че ние сме под 14, още нямаме лични карти. Балони с райски газ винаги се появяват, въпреки че уж ги забраниха. Всъщност само им се вдигна цената след забраната, иначе пак си ги има навсякъде. По принцип не би трябвало на нас да ни продават алкохол и цигари, но досега никога не са ми правили проблем да си купя каквото си искам. Иначе дъвки и снуски с никотин можеш съвсем законно да си купиш даже и в центъра пред полицията. Все едно искаш да откажеш цигарите.

Полицаите пазят големите дилъри, те са си комбина. Полицията се намесва, само ако се появи някой нов дилър, който иска да завземе територия. Затова ни е спокойно по дискотеките, защото полицията е отвън, няма да стане някаква голяма простотия.

В училище разпространяват ученици. Не само на двора, но и вътре в тоалетните и по коридорите. Всички ги знаят кои са и можеш за няколко минути да си поръчаш всичко. Полиция идва в училище, само ако има сигнал и някой е припаднал. Но дилърите знаят кога ще идва полиция и обикновено изчезват преди това.

С нас само отчитат дейност. Чакат да стане 10 и 10, правят някоя хайка в някое заведение, качват ни горе в районното, пишат протоколи, предупреждават ни, че нямаме право след 22 часа да сме навън, звънят на нашите и ни пускат. Не се държат лошо, просто отчитат, че работят нещо. То през лятото в десет още е светло.

Мен само веднъж са ме викали в детска педагогическа. Като свидетел. Защото с едни приятели се напихме по сред бял ден, ударихме по няколко шота с уиски в едно заведение на центъра. На мен ми стана много лошо, излязох и повърнах – бръкнах си с пръсти в гърлото. После изчаках да не ми се вие толкова свят и си се прибрах, влязох в банята да се къпя и съм заспал там. Обаче моите хора продължили да пият, после и пушили трева. Съблекли се чисто голи и започнали да тичат из центъра. Понеже са под 14, полицията е трябвало да реагира и разпитали какво става, затова звънят на нашите. Аз не исках да ходя в полицията, ама нямаше как. Там ми четоха едно конско за вредата от алкохола, писах някакви показания и това беше. Знам, че на мене нищо не могат да ми направят, защото съм под 14. Май са се карали на момчето от заведението, дето ни сипа уиски, защото ни гледаше после накриво. Но пак ни сипваше.  

Цигански балон всички знаят как се прави. Ние го правим на двора или на стадиона. Добре е да имаш меко място, на което да паднеш. Българите само припадат при цигански балон и трябва да ги събудиш – удряш им шамари, разтръскваш ги и те се будят. Но не помнят нищо. На тях само им става хубаво, все едно са дишали райски газ или са пушили трева. Те просто губят съзнание и забравят.

Ние помним. Аз започвам да се издигам и политам нагоре към небето. Нося се над двора, над стадиона, над къщите, над площада. Виждам червените покриви, виждам пушещите комини, жените, които си простират прането, хората, които вървят по тротоарите. Всичко е светло и слънчево, дори и денят да е лош. Чува се ангелска музика. Едни много високи същества сякаш те приветстват и те подканят да ги придружиш. Става ти много хубаво и искаш да останеш там завинаги… Затова никога не трябва да правиш цигански балон сам. Винаги трябва да има някой, който да те събуди, ако се отнесеш и не искаш да се върнеш повече. Удря ти шамари, разтръсква те, лисва ти вода, ако трябва. То защо ли ти е да се връщаш…

Чао вече! Трябва да тръгвам за училище, имаме днес класно по БЕЛ.   

Тази публикация е създадена по проект “Ever Clever” с финансовата подкрепа на USAID и DEXIS. Цялата отговорност за съдържанието на  документа се носи от ЛАРГО и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на USAID и DEXIS.