ЗА ПРОВАЛА НА ПРЕГОВОРИТЕ ЗА РОТАЦИЯТА И ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА ПОЛЯРНОСТИТЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА
Венелин Л. Стойчев
Резюме
Статията представя интерпретативна реферативна рамка за по-добро разбиране на структурните предпоставки за провала на преговорния процес за ротация в изпълнителната власт в България от пролетта на 2024 г. На базата на теорията на Уилям Бене за полярностите на демокрацията, докладът обосновава структура за емпирично социологическо проучване, базирано на анализ на управлението на петте двойки полярни демократични ценности: свобода и (легитимна) власт (freedom and authority), справедливост и (съдебна) процедура (justice and due process), разнообразие и равенство (diversity and equality), човешки права и отговорност към общността (human rights and communal obligations), участие и представителство (participation and representation). Материалът обосновава хипотезата, че дефицитите на демократична култура и институционализирани практики за овластяване на политическите субекти от страна на политическите интереси, които двата преговорни екипа изразяват, изначално са подкопали шансовете за успешен завършек на преговорния процес за ротация в правителството. Тази хипотеза подлежи на емпирична верификация или отхвърляне, но това е задача на следващо проучване.
Ключови думи: демокрация, публични политики, преговори, реформи, изграждане на коалиции
JEL: I1, I3, Z1
Увод
Кризата от пролетта на 2024 г. около ротацията на министър председателя, многократно прекратяваните, възобновявани и блокирани преговори за споразумение за политики и състав на правителство, поставяните и отменяни крайни срокове за вземане на решения, изостреният език и отправяните обидни епитети между участници в преговорния процес отново повдигнаха в публичното пространство и сред експертните общности въпросите за развитието на коалиционната и демократична култура у нас, за потенциала на институционалната рамка да овладява и преодолява конфликти с демократични средства, за степента на демократизация на обществото ни като цяло и дори за перспективите пред и алтернативите на демократичната политическа система в България. Външни белези на тази криза изключително плътно възпроизвеждат последиците от липсата на развит обществен потенциал за управление на петте двойки от взаимосвързани ценности, които се съдържат в теорията на Уйлям Бене за полярностите на демокрацията (Benet, 2022). Според теорията на Бене, когато тези полярни ценности не се осъзнават от вземащите решения, като „полярност за управляване”, а се третират като „проблем за разрешаване”, тогава обществото започва да изпитва негативните аспекти на демократичните ценности, става резистентно към политиките за реформи, демократичните институции и политическите субекти губят обществена подкрепа, избирателната активност спада, осцилацията между полюсите на демокрацията се извършва хаотично от само себе си в една безкрайна низходяща крива. Ето защо е обоснована емпирична проверка на валидността на теорията на Бене за полярностите на демокрацията към актуалната обществено-политическа ситуация в България в момента. Доколкото обаче все още няма публично достъпни стенограми, спомени, записки, наблюдения и др. подлежащи на анализ надеждни емпирични свидетелства за хода на преговорния процес около ротацията на премиера и евентуална смяна на министри от пролетта на 2024 г., настоящият доклад се фокусира само върху структурирането на теоретична референтна рамка за бъдещо емпирично проучване, базирано на теорията за Уйлям Бене за полярностите на демокрацията.
Взаимообвързани ценности
Теорията за полярностите на демокрацията разглежда пет двойки от взаимно зависими ценности (Benet, 2006). Това са свобода и (легитимна) власт (freedom and authority), справедливост и (съдебна) процедура (justice and due process), разнообразие и равенство (diversity and equality), човешки права и отговорност към общността (human rights and communal obligations), участие и представителство (participation and representation). Стъпвайки на теорията на Бери Джонсън (Johnson, 1996) за управлението на полярностите (polarity management), Бил Бене настоява, че ценностите във всяка една полярна двойка са в непрекъснато напрежение помежду си и демократичните общества са подложени на непреодолим натиск за придвижване от единия полюс към другия и обратно. Напреженията между полюсите, не само че не могат да бъдат снети чрез намиране на някакво равновесно положение, но това не бива да се прави, защото противоречията генерират енергия за обществено развитие на демократичните общества. Бене настоява, че демокрацията (в различните ѝ форми) сама по себе си не е част от полярна двойка (например с диктатура, авторитарна или тоталитарна форма на политическо управление), тъкмо защото силовото преодоляване на неотстранимите вътрешни противоречия на демократичните общества води до властови дисбаланс, увеличава нивата на обществена принуда и потисничество и възпрепятства общественото развитие.
Според теорията на Бене за полярностите на демокрацията, всяка една от десетте демократични ценности има както своите позитивни аспекти, така и негативи за обществото. Когато дадено общество се задържи твърде дълго, придържайки се само към едната от двойката полярни ценности и пренебрегвайки противостоящата ѝ ценност, тогава започват да се проявяват негативните аспекти на актуално подкрепяната ценност и да отслабват положителните ѝ проявления.
Полярната карта
За целите на управлението на полярностите Бене използва адаптация на полярната карта (polarity map) на Бери Джонсън за всяка една от петте полярни двойки. Картата е разделена на четири квадранта като горните два квадранта отразяват положителните аспекти, а долните два квадранта – отрицателните проявления на ценностите от всяка една полярна двойка. Движението на демократичните общества между двата полюса се онагледява с лемниската (знакът за безкрайност, обърната настрани осмица). Целта на управлението или развитието на полярностите (в последните си текстове Бене заменя термина “polarity management” с “polarity leverage”) е дадено демократично общество да пребивава колкото е възможно по-дълго време в състоянията, графично представени в горните два квадранта на полярната карта и колкото може по-малко време в състоянията, съответстващи на долните два квадранта.
Предизвикателството е в това, че доминиращите в съвременните общества демократична, административна и политическа култура са склонни да мислят за социалните въпроси в термините на „проблеми за разрешаване”, а не в реферативната рамка на „полярности за управляване”. Проблемно-ориентираните парадигми в сферата на публичните политики проявяват склонност да идентифицират значим социален проблем, да търсят причините за проблема, да формулират дърво на целите, да мобилизират ресурси, разработват времеви график, план за действие, отговорности на въвлечените страни, комуникационна програма за вътрешни и външни целеви групи, система от санкции за неизпълнение, програма за текущ мониторинг и финална оценка на инициативата и т.н. Според теорията за полярностите на демокрацията, този подход може да бъде ефективен и ефикасен, когато действително обществото се е сблъскало с „проблем за разрешаване”, но не и когато предизвикателството е „полярност за управляване”. Липсата на достатъчно развита демократична и управленско култура и на институционален капацитет да се прави разлика между проблем за разрешаване и полярност за управляване увеличава шанса публичните политики да са толкова по-провалени, колкото по-успешни са, защото крайното придвижване към който и да било от двата полюса от която и да е двойка демократични ценности за сметка на противоположния полюс води до засилване на проявленията на негативните аспекти и на двата полюса, повишава общественото недоверие към публичните политики и демокрацията като цяло, намалява нивата на подкрепа за политическите субекти и политическата система.
Привидни и действителни политически опозиции
От гледна точка на провежданите демократични публични политики управленските алтернативи при управлението на полярностите на демокрацията не са между двата полюса, както се привижда при проблемите за разрешаване, а между двете двойки диагонални квадранти. Политическата алтернатива на долния ляв квадрант, който отразява негативните проявления на едната ценност от полярната двойка, е горният десен квадрант, който отразява положителните аспекти на другата ценност. И обратно. Затова, когато дадено демократично общество започне да изпитва негативните аспекти на единия полюс, възниква естествен натиск към позитивните аспекти на другия полюс. Според теорията на Бери Джонсън, която в това отношение Бене следва плътно, в такова състояние на демокрацията обикновено общественото мнение е склонно да се поляризира на такива групи, които оказват натиск за промяна на политиките по посока на позитивните аспекти на пренебрегваната към момента ценност (в нашия случай това са поддръжниците на ПП-ДБ[2]) и групи, които защитават статуквото (в нашия пример това могат да са привържениците на ГЕРБ-СДС и ДПС[3]).
Теорията за полярностите на демокрацията разглежда четири предпоставки за изострянето на такава радикализация на мненията и обществения дебат. На първо място това е продължителността (duration) – колкото по-дълго време обществото е изпитвало негативните проявления на някой от ценностните полюси, толкова повече се увеличава вероятността позитивните аспекти на противоположния полюс да започнат са се привиждат като решение на проблем, а не като част от полярност за управляване (обвиненията в публичното пространство, че режимът на Борисов властва от петнайсет години дават основания за емпирична проверка на тази теза). Вторият фактор е интензивността (intensity) – силата на проявление на негативните аспекти на който и да е от двата полюса от полярната двойка (в нашия пример това са публичните протести, съпроводени с насилие, побоят на младежите под колоните на сградата на министерския съвет и т.н.) възпрепятства възможността за водене на диалог и постигане на съгласие за провеждане на политики за управление на полярности, а не за осцилация между крайности във възпроизвеждаща се низходяща лемниската. От своя страна, на трето място, изолацията от обществото на облагодетелстваните от статуквото, капсулацията, орязването на шансовете за кадрово и идейно обновление са предпоставка за радикализация и в техния лагер и за яростна съпротива срещу опитите за реформи (индикатор за такава изолация е несменяемият партиен лидер, например). И накрая, на четвърто място, защитниците на статуквото са склонни да се фокусират върху негативните проявления на противоположната ценност (anticipated loss) и колкото по-застрашени се чувстват от тези негативни аспекти, толкова по-силна е мобилизацията им срещу провеждането на реформаторски политики за придвижване към противоположния ценностен полюс (в нашия публичен дебат това се онагледява от възпроизводството на тезата „те го арестуваха /Борисов – б. авт./, а сега се договарят за ротация”).
Разпознаване на полярностите
Уилям Бене използва четири теста за оценка на релевантността на теорията за полярностите на демокрацията, които могат да бъдат използвани при бъдеща емпирична проверка на евристичния потенциал на тази теория за по-добро разбиране на актуалната политическа криза у нас. Първият тест е свързан с оценка на степента, в която демократичните ценности се възприемат като съществени (и съответно за оценка на необходимостта в даден социално-исторически и културен контекст да бъде използван друг терминологичен апарат и да извършена контекстуализация на теорията за полярностите на демокрацията). Вторият тест съдържа четиринайсет въпроса, които трябва да верифицират наличието на „полярност за управляване”, а не на „проблем за разрешаване”. Голяма част от тези въпроси произлизат от теорията за управление на полярностите на Бери Джонсън и са свързани с конкретните полюси, техните позитивни и негативни проявни форми, интензивност, продължителност и др. Третият тест съдържа седем елемента, които са свързани с развитието на демократична култура и практики за овластяване и развитие. Четвъртият тест измерва съвместимостта на теоретичния модел с пет примерни добри практики за обществена демократизация, сред които овластяването и контрола на гражданите върху вземащите решения, развитието на демократични ценности, демократизацията на работното място, контролът върху собствеността, гражданското образование и др.
Управление на полярностите
Предпоставка за доброто управление на полярностите на демокрацията е предварителното идентифициране на актуалната позиция на обществото между всяка една от петте двойки от ценности. За целта Бене използва общо шейсет индикатора – по три индикатора за всеки един от четирите квадранта за всяка една от петте двойки ценности. На базата на анализа на данните от емпиричната оценка се изготвят 1) план за публични политики, които да позволят максимализация на положителните аспекти на всяка ценност и редуциране на негативите до възможен минимум и 2) система за ранно предупреждение, която да позволи своевременно, синхронизирано и плавно пренасочване на провежданите публични политики по посока на срещуположния ценностен полюс.
Обществено развитие
Бене настоява, че управлението (polarity management) или повдигането (polarity leverage) на полярностите не е самоцелно, а се извършва в името на някаква формулирана по-висша обществена цел, свързана с „превръщането на обещанията на демокрацията в реалност за всички”, „намаляване на потисничеството” и разширяването на възможностите „всеки да има контрол над собствения си живот”. Според теорията за полярностите на демокрацията, делиберативните обсъждания, гражданското образование, информацията, овластяването на уязвимите групи, включването на гражданите в процесите на вземане на решения, публичността, гражданският контрол, развитието на демократична култура и прилагането на добри практики за преодоляване на конфликти и т.н. са предпоставка обществото да се освободи от гравитацията на безкрайната хаотична осцилация между противоположните ценностни полюси и да осъзнае наличието на неотстраними дилеми, които не могат и не бива да бъдат пренебрегвани или подценявани, а съзнателно управлявани. От степента в която дадено общество е развило демократична култура и институционален капацитет да управлява или повдига полярности, се намалява и относителната тежест на двете основни пречки пред развитието на демокрацията: това са 1) властовият дисбаланс (акумулирането на нелегитимни властови ресурси за недемократично и непрозрачно налагане на частни интереси върху обществото) и 2) „лошите играчи” (bad players), които преднамерено саботират процесите на управление на полярности, възползвайки се от липсата на развит обществен капацитет за конвертиране на гражданските интереси в демократични публични политики.
Референтна рамка за емпирично проучване
Емпиричната проверка на евристичния потенциал на теорията на Бене за полярностите на демокрацията да проясни възникналата криза около ротацията на премиерите в България от пролетта на 2024 г. би следвало да започне именно от тези две бариери – властови дисбаланс и „лоши играчи”. Публично достъпни снования за емпирична проверка на степента на влияние на тези два фактора върху хода на преговорите около ротацията има в изобилие: оплакванията на лидера на ПП ГЕРБ, Б. Борисов, за оказван натиск по телефона от представители на чужди правителства за смяна на вътрешния министър; съществуващият синхрон между публично заявяваните позиции на Б. Борисов и лидерът на ДПС, Д. Пеевски (и двамата не се декларират публично като участници в преговорния процес); изразените съмнения от представители на преговорния екип на ПП-ДБ, че тъкмо властовият дисбаланс е възпрепятствал успешния завършек на преговорите, заради отказа от подписване на споразумение за срок на реформите в службите за сигурност и правосъдната система; резките смени на позициите и аргументите от страна и на двата екипа, участвали в преговорите, които възбуждат обществени подозрения от намеса на непублични сили във взаимоотношенията и т.н.
Но според теорията за полярностите на демокрацията властовият дисбаланс и „лошите играчи” имат толкова по-силно влияние, колкото по-слабо развит е общественият капацитет за разпознаване и управление на осцилацията между неотстранимо противоречивите ценностни двойки. Ето защо извършването на емпирична оценка за положението на обществото и на политическите играчи на полярната карата в момента се превръща в задача от първостепенна важност. Такава оценка би следвало да има следната структура.
Свобода и (легитимна) власт (freedom and authority)
До каква степен двата преговорни екипа (не) са имали предварително ясно дефинирани роли (от политическите интереси, които представляват) при участието в преговорния процес (оперативно поле, граници, аргументи, овластяване за вземане на решения)?
До каква степен членовете на двата преговорни екипа (не) са имали свободата да иновират, да импровизират, да променят предварително дефинираните от политическите интереси, които представляват роли? До колко поставените от политическите интереси предварителни ограничения върху преговорните екипи са възпрепятствали членовете на екипите да иновират и импровизират в рамките на преговорния процес в името на постигането на набелязаните политически цели? Имало ли е микроменажиране на решенията на членовете на преговорните екипи от страна на политическите субекти, които представляват?
До колко ясно са били формулирани целите на преговорите пред двата преговорни екипа? До каква степен членовете на двата преговорни екипа (не) са били отговорни пред политическите интереси, които представляват за постигането на формулираните цели?
До каква степен тясно партийните (и/или личните) интереси са доминирали над обществените интереси в хода на преговорната динамика?
Отговорите на тези въпроси ще допринесат да се обясни в каква степен изначалния дисбаланс при управлението на полярната двойка freedom-authority от страна на политическите субекти, които представляват двата преговарящи екипа е предопределил и порвала на преговорите, доколкото степените на овластяване лимитират и ресурсите в рамките на процеса.
Справедливост и (съдебна) процедура (justice and due process)
До каква степен членовете на двата преговорни екипа са излъчени чрез справедлива и легитимна процедура от страна на политическите интереси, които те представляват? (Как са определени четирите дами от ГЕРБ-СДС, има ли вътрешни резерви към основанията за избора им, участвали ли са заинтересованите страни във вземането на решение за този избор и съответно обратното за екипа на ПП-ДБ).
До каква степен вътрешните процедури в двата преговарящи политически субекта се обновяват периодично, така че да гарантират равноправие вътре в рамките на политическите сили, предотвратяване на властови дисбаланси, избягване на нелегитимното облагодетелстване на политическите ръководства и ясни процедури, които да дават съпоставими шансове за партийна и политическа кариера за всички членове на преговарящите коалиции?
До каква степен вътрешните процедури за вземане на решения в преговарящите политически субекти защитават принципа за върховенството на правото в обществото като цяло и, в този смисъл, получават обществена подкрепа?
Според теорията за управление на полярностите на демокрацията, ценностната двойка justice - due process е ключова както за вътрешната легитимност в рамките на двете участващи в преговорите коалиции, така също и за публичната подкрепа за целите на преговорния процес. В степента, в която вътрешно партийните (вътрешно коалиционните) процедури за вземане на решения не са гарантирали легитимност на участниците и целите, основите за постигане на съгласие са дълбоко ерозирали.
Разнообразие и равенство (diversity and equality)
Дали и до каква степен политическите субекти, които двата преговорни екипа представляват, ценят, насърчават и успяват да оползотворят разнообразието във вътрешнопартийния (коалиционния) живот – етническо, културно, религиозно, социално, възрастово, професионално и т.н., и т.н.?
Дали преговорните екипи преднамерено са структурирани така, че да осигурят взаимно допълване на участниците от страна на всеки един от преговорните екипи от гледна точка на професионален, житейски и политически опит, характерологични и генерационни особености и т.н.?
Дали и до каква степен политическите субекти, които двата преговорни екипа представляват преднамерено работят за изграждане и поддържане на институционални структури и процедури, които да развиват демократична култура, насърчаваща диалога, толерантността и интереса към разнообразието или пък култура на посредственост, конформизъм и опортюнизъм?
На това ниво самият факт, че от страна на единия преговорен екип участват само жени в сходна възрастова група, а от страна на другия участват само мъже, вече е предпоставка за провал на преговорния процес.
Човешки права и отговорност към общността (human rights and communal obligations)
Дали и доколко политическите субекти, които двата преговорни екипа представляват преднамерено развиват и възпроизвеждат политическа демократична култура и институционални практики, които зачитат достойнството на личността, предоставят институционални гаранции за защита на правата на всички? Дали и доколко въвлечените в преговорите политически субекти целенасочено работят за преодоляване на личната зависимост, произвола, „стъклените тавани”, фактическите и структурните неравенства и бариери, инерцията на традицията и културните особености, които възпрепятстват ефективните гаранции за защита на човешките права на всички, равноправието, насърчаването на многообразието и съхраняването на личното достойнство?
Има основания да се очаква, че потенциалът за управление на тази ценностна полярна двойка на демокрацията ще е изправен пред особени предизвикателства в политическа партия като ГЕРБ, която сама се определя като „лидерска”, а опонентите наричат дори „вождистка”, напомняйки за публично разкрити практики за изграждане и поддържане на клеинетелистки мрежи от лични зависимости, които влизат в остър конфликт с концепцията за човешки права и зачитане достойнството на личността. Ето защо е обосновано повдигането на хипотезата, че принципът на съществуване на политически партии, които се структурират отгоре надолу, през достъпа до преразпределение на публични ресурси и затова не успяват да развият вътрешно организационен капацитет за управление на полярността човешки права – отговорност към общността, а възпроизвеждат партийна култура, която неглижира гаранциите за защита на достойнството на личността, отваря широко вратите за вземане на политически решения, при които личната зависимост надделява над универсалните човешки права (затова уронването на личното достойнство на участниците в преговорите – поредната предпоставка за провал на процеса - не е аномалия, а принцип на съществуване).
Участие и представителство (participation and representation)
На пръв поглед изглежда, че тази полярна двойка от демократични ценности би следвало да се управлява най-умело от политически коалиции с управленски опит. Но все пак на емпирична проверка подлежи въпросът дали и доколко двата преговорни екипа успяват в хода на преговорния процес да отстояват интересите на гражданските и политическите субекти, които биха били засегнати от реализацията на управленските политики, за които се преговаря. Дали и доколко политическите партии и коалициите, които преговорните екипи са успели да изработят и внедрят в практиката механизми за директно застъпничество, които да не са обременяващи за участниците и механизми за представителство, които да гарантират контрол от страна на представляваните върху представляващите. Основания за емпирична проверка на тези хипотези дава обстоятелството, че партия Продължаваме промяната е сравнително млад политически субект, без изградена опитна мрежа от партийни структури и без развита система за представителство на гражданските интереси в провежданите политики. Това е предпоставка за еманципация на представляващите от представляваните и съмнителните кадрови назначения на административни позиции на роднини, сътрудници и съдружници, имотните сделки, зад които прозират подозрения за търговия с влияние, недостатъчно обоснованите законодателни решения и др. обосновават необходимостта от задълбочено измерване на капацитета за управление и развитие и на тази полярност.
Основни изводи и бъдещи задачи
Настоящият доклад обосновава релевантността на бъдещо емпирично изследване на преговорния процес от пролетта на 2024 г. за извършване на ротация в изпълнителната власт с участието на коалициите ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ през призмата на теорията за полярностите на демокрацията на Уилям Бене. От методологическите позиции на теорията за полярностите на демокрацията предпоставките за провала на преговорите би следвало да се търсят: 1) в недостатъчно развития институционален капацитет на двете включени в преговорите коалиции да управляват и повдигат всяка една от петте двойки демократични полярности 2) в дефицитите от демократична култура и практически опит за провеждане на преговори и преодоляване на конфликти, които не са възникнали в следствие на неразрешени проблеми, а като резултат от неразпознаването и съответно пренебрегването на полярности за управляване. Макар и все още да няма публично достъпни емпирични свидетелства за развоя на преговорите, съществуват достатъчно основания на емпирична проверка да бъдат подложени серия от хипотези, свързани с петте ценностни двойки от теорията за полярностите на демокрацията. В дилемата свобода-власт следва да се провери до каква степен ПП-ДБ застава на страната на свободата, предприемчивостта, инициативността и т.н., неглижирайки значението на структурирана среда, която да насърчава тези проявни форми на свободата като демократична ценност и доколко ГЕРБ-СДС застава на позиция, от която свободата се възприема като заплаха за сигурността и стабилността на обществото. При двойката справедливост – процедура следва да се провери доколко защитниците на статуквото в лицето на ГЕРБ-СДС очакват значими щети от провеждането на реформаторски политики в правосъдната система и има ли перспективни играчи вътре в коалицията, за които позитивните аспекти от придвижването към този полюс превъзхождат щетите и т.н.
На емпирична проверка подлежи и степента на влиянието на „лошите играчи” (bad players) и на властовия дисбаланс върху преговорния процес, както и на хипотезата за структурните социални дефицити на ниво развитие на пазарни отношения и върховенство на правото, които възпрепятстват сформирането на демократична култура и утвърждаването на демократични практики за стабилизиране на политическите субекти от долу на горе, а не обратното. Но всичко това са задачи за последващо емпирично проучване.
Използвана литература
Benet, W. J. (2006). The polarity management model of workplace democracy, Ontario Institute for Studies in Education of the University of Toronto, Canada. Available from ProQuest Dissertations & Theses Global Full Text database, UMI Publishing. (Order No. NR15724)
Benet, W. J. (2012). The polarities of democracy: A theoretical framework for building a healthy, sustainable, and just world. Unpublished Manuscript. Social Economy Centre, Adult Education and Community Development Program of the Ontario Institute for Studies in Education of the University of Toronto, Canada.
Benet, W. J. (2013). Managing the polarities of democracy: A theoretical framework for positive social change. Journal of Social Change 5(1), 26-39. doi:10.5590/JOSC.2013.05.1.03
Benet, W. J. (2022). The polarities of democracy from conception to execution. The Journal of Democracy & Peacebuilding 1(1), 23-28. https://dpaceinitiative.org/wp-content/uploads/2022/02/JDP-Volume-1.1.pdf
Benet, W. J. (2023). The polarities of democracy: Research and applications study guide [Implementation Resource]. Polarities of Democracy Institute.
Benet, W. J., Kayser, C., & Rackl, S. (2022). A set of basic maps for the polarities of democracy theory. Polarities of Democracy Institute.
Benet, W.J. (2021). Defining democracy [Implementation Resource]. Polarities of Democracy Institute.
Blake, Robert R., & Mouton, Jane Srygley. (1987). The managerial grid iii. Houston, Texas, Gulf publishing Company.
Butts, R. F. (1980). The revival of civic learning. Phi Delta Kappa Educational Foundation.
Johnson, B. (2020). And: Making a difference by leveraging polarity, paradox or dilemma. HRD Press.
Johnson, Barry. (1996). Polarity management. Amherst, MA: HRD Press, Inc.
ABOUT THE FAILURE OF THE ROTATION NEGOTIATIONS AND ABOUT THE LEVERAGE OF THE POLARITIES OF DEMOCRACY TENSIONS
Dr. Venellin L. Stoychev,
Assistant professor in the Public Policies and Social Changes section, Institute of Philosophy and Sociology of the Bulgarian Academy of Sciences
Email:
Abstract
The article justifies an interpretative reference framework for a better understanding of the structural preconditions for the failure of the negotiation process for rotation within the Executive power in Bulgaria from the spring of 2024. Based on William Benet's theory of the polarities of democracy, the report substantiates a structure for an empirical sociological survey, based on an analysis of the management of the five pairs of democratic values: freedom and authority, justice and due process, diversity and equality, human rights and communal obligations, participation and representation. The paper substantiates the hypothesis that the shortages of democratic culture and institutionalized practices for empowerment of political actors on the part of the political interests expressed by the two negotiating teams initially undermined the chances of a successful conclusion of the negotiation process for rotation in the government. This hypothesis is subject to empirical verification or rejection, but that is a task of further research.
Keywords: democracy, public policies, negotiations, reforms, coalition building
JEL: I1, I3, Z1
[1] Д-р Стойчев е асистент в секция Публични политики и социални промени, Институт по философия и социология на БАН и хоноруван преподавател по Въведение в социологията в Общоикономическия факултет на УНСС, води занятията по гражданско образование в Софтуни БУДИТЕЛ.
[2] Коалицията между политическа партия Продължаваме промяната и коалиция Демократична България.
[3] Коалицията между политическа партия Граждани за европейско развитие на България и политическа партия Съюз на демократичните сили и политическа партия Движение за права и свободи, която официално не е в коалицията, но се заявява като евро-атлантическа партия.
