Сборник „Шарена меланхолия“ - ПРИОБЩАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ
09 декември 2022 година
И учителите, и съучениците започнаха да ни приемат, едва след като спечелихме конкурсите за Америка. Допреди това ни възприемаха просто като умни момичета от циганската махала, които ще ги погълне средата, ще се омъжат малки и ще отпаднат от училище. Едва след Америка почувствах признание, допреди това беше тормоз.
Тормозеха ни още от детската градина. Спомням си, че изпитвах страх да ходя на детска. Бях притеснителна, бях свита. Не исках да ходя на градина, защото всеки път някой ще ни обиди, някой ще ни удари, оскубе или ощипе. Най-много ни тормозеше едно момиче. Ние нищо не ѝ правехме, а тя ни обиждаше и ни удряше. Сестра ми е по-малка, но аз бях по-свита. Затова сестра ми идваше да ме защитава и накрая тя си го отнасяше. Другите деца не играеха с мене, ние със сестра ми бяхме първите деца от махалата, които бяха записани в градската детска градина. Помня как едни ден не изведоха групата на сестра ми на двора. Аз влязох, намерих я, облякох я, обух я и я изкарах на двора, за да не съм сама. Така все си бяхме заедно, държахме се една за друга, така оцеляхме.
Мама всеки ден ни питаше как е минал денят ни, какво сме правили, какво сме научили. Ние си разказвахме всичко, споделяхме, че децата и учителките ни бият. Учителките обаче не предприемаха нищо, когато мама се оплакваше. Казваха ѝ че сме непохватни и че сами сме се наранили. Казваха, че няма да издържим и че ще отпаднем.
Мама ни казваше в градината да говорим само на български. Разбирам, че тя го е правела, за да научим добре български, за да говорим без акцент, за да можем да продължим напред. Аз не съм имала претенции, че трябва да говоря в градината на майчиния си език. Приемах го за нормално тогава. Мислех си, че ако говорим само на български, ще ни бият по-малко. Но не беше така. По-късно осъзнах, че и самите деца едва ли биха се държали толкова лошо с нас, ако не ги бяха настройвали родителите им и учителките.
Имам и хубави спомени от детската градина. Помня как миришеше на супа. На пилешка супа. Много обичах пилешка супа. Обичах, когато ни даваха плодове. Не обичах кремове, грис и пасти. Помня празниците. Как правехме картички за майките, за буквите, за Коледа. На една Коледа на мен и на сестра ми ни подариха две еднакви кукли, но моята беше със синя рокля, а нейната с розова. Толкова много се бяхме развълнували, че не успяхме да заспим следобед и пак ни наказаха. Но си харесвахме куклите и си ги държахме в кутиите, не ги разопаковахме много дълго време…
Дълги години по-късно, когато вече аз самата бях станала учителка и преподавах на ученици, осъзнах колко много ми е повлияло това, че не трябваше да говоря на ромски в детската градина. Като дете не го осъзнаваш, в мъгла ти е, но получаваш много мощно послание, че нещо, което за теб е напълно естествено, какъвто е майчиният ти език, е дълбоко сгрешено, е срамно и трябва да го криеш, за да не те бият. Някак си посланието е, че самата ти същност е неподходяща, има нещо нередно в нея, нещо неприемливо.
В училище също не ни приемаха, но и от махалата започнаха да ни отхвърлят. Казваха, че се правим на българки, че искаме да учим в българско училище, че вече не сме част от общността. Трябваше първо да ни приемат в Америка, за да започнат да ни приемат и тук… Ако изобщо ни приемат, де…
Мария Кривонозова е учителка по български език и литература в София.
Родена е на 3 ноември 1993 г. във Велинград.
Вижте видеото "Шарена меланхолия" - ПРИОБЩАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ...
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение – ЛАРГО в партньорство с KUN Centre for Equality and Diversity – Норвегия и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България www.activecitizensfund.bg .
