Сборник „Шарена меланхолия“ - АЗБУКА
11 декември 2022 година
Един от най-ранните ми спомени е за едно момче от детската градина. Била съм много малка, може би на около 2-3 годинки. Тогава, не съм разказвала на никого за това, нито на учителите, нито дори и на нашите. Помня как това момче ми викаше, че съм циганка, идваше и ме щипеше. На тази възраст не знаех какво означава думата „циганка“. Мисля, че щеше да е същото, ако момчето ми крещеше, че съм астронавт, телеграфистка или трактористка. Почти съм сигурна, че и момчето на знаеше какво казва. Вероятно го беше чуло от родителите си. Но помня болката от щипането, обидата и усещането, че съм друга, че съм различна, че нещо с мен не е наред. Споменът ми е смътен, но е едно от нещата, които силно са ме мотивирали да работя за ромската общност. Може би подсъзнателно.
Бях единственото ромско дете в градината, а после и в началното училище. По онова време в кв. „Лозенец“ нямаше много ромски деца. То и сега няма, де. Мама е родена в „Лозенец“, тя там е учила и отраснала. Ние там живеехме с майка ми, баща ми и брат ми, който е три години по-малък от мен. И двамата ми родители са роми. Майка ми разбираше ромски, но не го говореше , а баща ми можеше и говореше ромски свободно. Научих се да чета и да пиша още като бях на 3-4 годинки. Когато тръгнах на училище, вече можех свободно да чета и да пиша и да смятам наум с трицифрени числа. След детската градина никога не съм се чувствала дискриминирана. Напротив, всички ме подкрепяха – и родителите, и учителите, и роднините, които се гордееха с мен.
Има много ромски жени, които са полагали огромни усилия, за да се справят по пътя си с множество трудности и да постигнат това, което правят днес. При мен не беше така. Мисля че значително ме е улеснил фактът, че съм имала подкрепяща среда.
В училище научих и руски, и английски. От 1994 г. започнах да работя с първата ромска НПО в София. От 1997 г. работя като експерт на международни организации, основно на Съвета на Европа. По това време започнах да ползвам активно и ромски – преди това го разбирах, но не го говорех активно. Но пишех. Била съм вече на училище, когато си измислих ромска азбука. Тогава не знаех, че вече има ромска азбука. Много хора, особено днес в България, все още не знаят, че има ромска писменост. И аз тогава не знаех и затова си измислих ромка азбука с едни мои си йероглифи. Бях си направила тетрадка – малък формат, с широки редове. Беше с меки корици, много удобна за писане. В тази тетрадка записвах различни приказки на ромски език. Бяха популярни детски приказки, но аз си ги записвах на ромски с моята си азбука, която само аз си знаех – сещам се, че имах на ромски за Червената шапчица, за Снежанка, такива приказки. Не мисля, че съм криела тетрадката от нашите, по-скоро не вярвам да са обръщали внимание на тези ми занимания. За мен тогава беше напълно нормално да измисля ромска азбука и да записвам приказки на ромски…
Напълно нормално се разви и животът ми, много съм благодарна за това. Не само родителите винаги са ме подкрепяли, но и съпругът ми е много добър и разбиращ. Винаги е приемал това, че ми се е налагало да отделям толкова много време на работата си. Съпругът ми също е ром. Той е от „Коньовица“, махалата на „Константин Величков“, хората я знаят просто като Махалата. Оженихме се, веднага забременях, после родих и затова трябваше да отложа следването. Но след детето завърших културна антропология. Съветът на Европа ме покани да участвам в Европейската кампания за борба с расизма и ксенофобията, това беше първото обучение за млади роми и така започнах да работя за създаването на Форума на европейската ромска младеж. Смятам това за едно от най-големите си постижения, тъй като благодарение на работата на тази организация постигнахме признание на ромската младежка проблематика на европейско ниво. Тогава никой не работеше по тази тема, но сега вече е включена във всички европейски и в много национални политики за ромите.
Смятам, че е изключително важно да има подкрепящи национални младежки политики, които да подпомагат реализацията на ромските младежи и конкретно за ромските момичета и млади жени. Вярвам също, че всяко ромско момиче може да успее, ако има подкрепяща среда от семейството си и от държавата, въпреки децата, които ще го щипят и ще му крещят, че е циганка или телеграфистка…
Александра Райкова е родена на 21 ноември 1973 г. в София.
Майка на едно момче, обучител към Съвета на Европа, основател и бивш президент на Форума на европейската ромска младеж
(Forum of European Roma Young People – FERYP).
.
Вижте видеото "Шарена меланхолия" - АЗБУКА...
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение – ЛАРГО в партньорство с KUN Centre for Equality and Diversity – Норвегия и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България www.activecitizensfund.bg .
