Сборник „Шарена меланхолия“ - ПОВЕЧЕ

15 декември 2022 година

     Докато беше в основното училище, синът ми беше отличник. Но в техникума си развали успеха. И няма да забравя една родителска среща – баща му не иска да ходи на родителска среща, затова аз отивам. И на срещата става майката на един негов приятел и започва: моят син толкова си може, оставете го да мине, не го натискайте, нека там да изкарва някакви тройки, да завърши криво-ляво, той не е лошо момче, но просто толкова си може, не изисквайте прекалено от него. Толкова се възмутих, направо бях бясна! Как може така да се говори за момчето пред всички! Не можех да повярвам! Станах и като ги почнах…
     След тази родителска среща още повече започнах да изисквам и да го насърчавам моето дете. Винаги съм вярвала, че той може повече и повече, и повече. Още като беше малък, винаги когато ходехме до Благоевград и минавахме покрай Американския университет, му казвах – ти тук ще учиш, ти тук ще учиш, това е твоят университет.
     Всички винаги сме го насърчавали и сме вярвали в него. В първи клас баща му го водеше на училище, защото аз бях на работа, а свекър ми го взимаш след занималня. Но в обедната почивка аз отивах всеки ден до училище, за да го проверя как е. В основното училище беше отличник, но в гимназията целият им клас беше от калпазани. В девети и десети клас много си развали успеха. Той можеше, но не искаше да се отличава от средата, искаше да го приемат съучениците му и затова оценките му паднаха. Бях сигурна, че той може повече. Но след това се стегна, реши, че иска да учи и нещата потръгнаха отново. Той е винаги такъв един спокоен, меланхоличен, но когато реши, че иска нещо, го прави. Влезе в Американския университет и аз винаги съм вярвала, че може още и още.
Когато замина за Америка, умирах от страх. Заради дългите полети, заради непознатото място, новите хора. Добре, че в самолета имаше интернет и през цялото време си пишехме. Знаех, че ще се справи, но вътрешно умирах от страх през цялото време. Ето, че той се справи чудесно.
     Той сега ми казва, че не приемам на сериозно работата му, че не вярвам в него, че не ценя постиженията му. А аз се смея. Как да не вярвам! Настина се гордея с него. Просто знам, че може повече…

Недка Ковачева е родена на 2 октомври 1977 г. в Кюстендил.

Майка на едно момче..

.

Вижте видеото "Шарена меланхолия" - ПОВЕЧЕ...

  Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение – ЛАРГО в партньорство с KUN Centre for Equality and Diversity – Норвегия и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България www.activecitizensfund.bg .