Сборник „Шарена меланхолия“ - КОРЕНИ

12 януари 2023 година

     Завърших кварталното основно училище с отличен успех.  Целта, която си поставих тогава беше да вляза в професионалната гимназия по икономика. В главата ми на четиринадесет години това беше представата за успех. Когато споделих на преподавателите си, че искам да продължа в икономическия техникум, те много се зарадваха и започнаха да ме подготвят. Но много от тях ме предупреждаваха, че това училище може да се окаже по-трудно отколкото си представям и вероятно няма да имам същите високи оценки, както дотогава. За моя радост обаче успях да запазя високите си академични резултати и дори бях една от наградените за отличен успех, когато завършвах дванадесети клас.
     Учителите ми все пак се оказаха прави и наистина ситуацията в гимназията беше различна. Не ми беше особено лесно през първите месеци в новото училище. Имах нови дисциплини, по-трудни неща за научаване, много домашни и чести изпитвания. Но това не беше най-трудното, с което се сблъсках. По-трудно ми беше да свикна с новите ми съученици и факта, че от квартала бяхме само няколко души. Често се чувствах дискриминирана  отстрана на няколко от другите ученици. Един от моите тогавашни съученици не беше от България и подозирам, че с цел да не бъде изолиран от останалите, започна да се заяжда с мен, в моите очи безпричинно.  Истината е, че имаше дни, в които трудно намирах мотивация да отида на училище точно заради честите караници с няколко от съучениците си. Не ми беше лесно през тези четири години, но успях да се справя с трудностите, които се изпречиха на пътя ми. Накрая спрях да обръщам внимание на повечето изказвания, свързани с ромите, които се подхвърляха около мен, защото имах цел пред себе си - да взема матурите успешно и да кандидатствам в желания от мен университет. За моя радост през последната година от средното ми образование нещата се промениха и отношенията с класа ми започнаха да стават по-приятелски. Днес две от най-близките ми приятелки са момичета от същия този клас.
     По-късно завърших българска филология в Софийски университет а сега съм част от подготвителна програма към Централноевропейския университет в Будапеща. За програмата научих от моя приятелка, която също е била част от нея предходната година. Образованието ми във висши учебни заведения промени мирогледа ми напълно, особено българската филологията, дисциплина наричана „медицината на хуманитарните науки“. Там осъзнах колко важни са думите и каква е силата на езика. С думи можем да променяме не само себе си, но и света, в който живеем. Думи, които превръщаме в дела.
     В моя квартал, в ромските общности, но не само, дори и извън тях, жените все още трябва да се съобразяват с много повече ограничения от мъжете. Все още е много по-трудно да се реализираш, ако си жена. Аз самата съм израснала в ромски квартал, където традиционното мислене за това как трябва да изградиш живота си е различен от моята лична представа.  Предполагам, че за голяма част от хората в квартала на двадесет и три вече ми е време за семейство и моята постоянна амбиция да уча е загуба на време и енергия, защото за ромското общество изграждането на семейство е от изключителна важност.  Да си част от общността е начин за запазване на идентичността, поради което неписаните правила е редно да се следват, за да се избегне опасността от изолация.
     Не мога да виня хората в квартала, в който съм израснала за начинът, по който възприемат света около себе си.  Ако не си излизал, ако не си видял друго, ако цял живот си бил потопен в една и съща среда, няма как да знаеш, че може да е различно. А може да е различно. Момичетата от квартала трябва да знаят, че е най-лесно да се оставиш на течението и да се омъжиш на петнадесет години. Но има и друг път, пътят към образованието. Ние сами избираме съдбата си, затова изборът да учим, да поемем отговорност за себе си, да се образоваме и да се изградим като независими личности е единствено и само наш. Образованието е много важно. Колкото по-образована е една общност, толкова по-силно се чува гласът ѝ, толкова повече може да се бори за права и равенство.
     Бих предизвикала момичетата от моя квартал да продължават да опитват, да не се отказват, да учат и да вярват в себе си. Ние не сме различни, аз също съм била на петнадесет, аз също изпитвах трудности от страх да не би да поема по грешна посока, но в крайна сметка знанието е сила, а силата е нужна, за да градим живота, който самите ние искаме да живеем.…

Райна Емилова е филолог и преподавател по български език и литература. Родом е от Кюстендил.

През 2021 година завършва Българска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

В настоящия момент Райна учи в Централноевропейския университет в програма за усъвършенстване на академичен английски език.

.

Вижте видеото "Шарена меланхолия" - КОРЕНИ...

  Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение – ЛАРГО в партньорство с KUN Centre for Equality and Diversity – Норвегия и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България www.activecitizensfund.bg .