07 декември 2022 година

  

В своята книга „Свободата е непрекъсната борба“ известната правозащитничка и активистка Анджела Дейвис[1] анализира прословутата реч на Мартин Лутър Кинг от 1963 г. „Имам една мечта“. Дейвис настоява, че много хора не разбират правилно речта, защото смятат, че основното послание на Кинг е хората да не се отказват от мечтите си и да се борят за тяхното осъществяване. Подобна интерпретация на думите на Мартин Лутър Кинг е глупава според Дейвис[2], защото всички имат мечти и искат мечтите им да се сбъднат.

Но настоящето емпирично проучване оборва думите на Анджела Дейвис. Не всички имат мечти. Фокус-групите и дълбочинните интервюта с десетки ромски жени в България не успяха да извлекат дори и една мечта. Напротив, проучването сред тази целева група многократно регистрира едно състояние на примирение със света и съдбата, на оттегляне от живота, на социална апатия, на носталгия и тъга по несбъднатите мечти от младостта и детството. Не е задължително това примирение да е изпълнено с негативни емоции, да е свързано с някакви депресивни състояния, потиснатост или отчаяние, макар да има и подобни случаи. Много от участничките в проучването бяха доволни от живота си, радваха се на семействата, децата или внуците си, не се оплакваха прекомерно от работата, заплатата, сметките или жилищните си условия. Но не успяваха да формулират мечта, цел, визия за някакво по-добро бъдеще, дори и при многократни подканяния и директни настоявания от страна на анкетьорите...

Пълния текст на доклада може да намерите в тук:

[1] https://www.amazon.com/Freedom-Constant-Struggle-Palestine-Foundations/dp/1608465640 [2] Основното послание на Кинг не е да преследваме индивидуалните си мечти, а колективните си цели, настоява Дейвис.

   Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение – ЛАРГО в партньорство с KUN Centre for Equality and Diversity – Норвегия и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България www.activecitizensfund.bg .

28 ноември 2022 година

     Екипът на Сдружение „Ларго“ успя да реализира шест обществени дискусии по проект „Имам една мечта“ в градовете Радомир, Кюстендил, Дупница, Ботевград, Ракитово и Благоевград.

В срещите се включиха над 130 ромски жени и млади момичета, които имаха възможност да споделят опит, да разкажат за мечтите и интересите си, да поговорят за трудностите, пред които ежедневно са изправени и да потърсят съвет и подкрепа.

.

Вижте моменти от проведените дискусии с ромски жени от цяла България...

  Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение – ЛАРГО в партньорство с KUN Centre for Equality and Diversity – Норвегия и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България www.activecitizensfund.bg .

07 ноември 2022 година

     Помня, че се бях научила да разпознавам колата на татко само по звука на двигателя. Щом чуех колата, гасях всички лампи, затварях вратите и се криех под леглото. Чувах как той отваря вратата на двора, после врата на къщата. Опитвах се да не вдигам никакъв шум, дори и да не дишам.

     Първите букви, които научих бяха 1-б, 2-а и 3-в. Татко много пътуваше. Понякога отсъстваше за няколко дни. Случвало се е в един и същи ден да отиде до морето, за да закара стока, да разтовари, да се върни обратно и пак да замине за морето още същия ден. Когато заминаваше, ми оставяше винаги по 2-3 букви, които трябваше да се науча да чета и да пиша. Аз много се стараех и изписвах по цели листи с букви, преди той да се върне. Когато тръгнах на училище, вече умеех да чета, да пиша и да смятам.

     Татко беше шофьор. Изкара всички възможни категории. Непрекъснато се готвеше за изпити и ме взимаше да уча заедно с него, а аз съм била на 3-4 годинки. Сядахме в хола, защото там имахме една голяма маса и татко там си държеше нещата. Брат ми не издържаше, ставаше му скучно и бързо-бързо излизаше навън да играе с другите деца. Аз оставах да уча с татко. Той четеше листовките, а аз проверявах дали са му верни отговорите. Затова научих първо 1-б, 2-а и 3-в… Понякога се случваше татко да сгреши и аз бях много щастлива да го поправям. Радвах се, че и той може да греши, че това не е голям проблем, че човек допуска грешки, но не се отказва и продължава напред. Когато сгрешеше, той пускаше една такава, само негова си усмивка – не казваше, че е сгрешил, не си признаваше, но така се усмихваше, че всички знаехме, че той знае, че е сгрешил. Покрай листовките научих всички букви и цифри, а после се научих да чета и да пиша. Но това си беше нашият си свят с татко, когато той учеше, а аз учех до него. Винаги ме е подкрепял. С мама винаги са ни насочвали, но никога не са се налагали. Казваха, че можем да постигнем каквото решим, ако полагаме усилия. Затова аз не приемам хората в махалата, които казват за децата си „остави го да си почива, той е момченце, няма да става директор или президент, я“. Ама защо лепите такива етикети?!? Защо да не стане директор или президент, или адвокат, или космонавт? Защо го обезкуражавате още от малък! Нашите никога не са се държали с нас така. Макар и брат ми да не учеше колкото учех аз, него татко го запали по автомобилите и сега брат ми е същият като него, занимава се с коли и камиони.

     Когато татко се връщаше от изпит или от командировка, винаги ни носеше някакви лакомства. Нашата игра беше да се крия. Аз винаги се криех или под леглото, или в гардероба. Щом чуех колата и се скривах. Сега знам, че той е знаел къде съм, но винаги се преструваше, че ме търси. Обикаляше, викаше ме, чудеше се къде ли съм отишла. Най-накрая ме намираше и винаги ме гушкаше.

Виктория Накова е родена на 24 март 1987 г. в Кюстендил. Майка е на две деца – момче и момиче. Работи като сътрудник към сдружение ЛАРГО.

Вижте видеото "Шарена меланхолия" - 16 шарени и тъжно-смешни лични истории на ромски жени от цяла България...

  Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение – ЛАРГО в партньорство с KUN Centre for Equality and Diversity – Норвегия и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България www.activecitizensfund.bg .

01 ноември 2022 година

      Първите думи, които чух бяха: „Гино, Гино ма, виж го това!“ „Това“, разбира се, бях аз. Тръгнах на училище една година по-късно. Имахме много добра учителка за класна, другарката Стойчева. Беше адски мила, много ни обичаше, но беше възрастна, имаше диабет. Явно не е имало достатъчно учители по селата и я бяха докарали нея отдалече, въпреки възрастта ѝ.

      Каза ни още първия час, че заради захарта ще трябва да похапва нещо от време на време. Опитваше се да е през междучасието, да излиза от стаята или да се прикрива, ама ние тогава бяхме постоянно гладни и помня как премлясквахме и преглъщахме. Имахме две готвачки. Една добра и една лоша. Добрата се казваше леля Неделя, а лошата беше като Баба Яга, с един крив нос и зло сърце. За закуска имахме хляб, чай, бучка масло, сирене, кашкавал, шпеков салам или
мармалад. Имахме едни подносчета, нареждахме се на опашка пред гишето и ни сипваха храната в едни съдове от алпака. За вечеря ни готвеха домати с ориз или зелен боб, понякога зрял боб. Готвеха едно и също, но на злата готвачка храната беше гадна. Добрата готвачка, като види, че не си си изял яденето, разбираше и винаги ни даваше по една филия, наръсена с чубричка.

      Режимът беше много строг, сутрин остро светват лампите и ни будят, обличаме се, мием си лицата, строяваме се и тръгваме за училище. Аз много исках да ходя на училище, да си играя с други деца, да пиша домашни, да уча стихотворения наизуст и да ги рецитирам на тържествата.
Нашите ми бяха купили нови дрешки за училище – бели чорапогащници и тениски, роклички, едно много хубаво червено палтенце с кадифена якичка. Исках да ми купят ученическа чанта, от онези, които са с две презрамки и се носят на гръб, защото виждах, че съседчето отсреща имаше такава чанта, но нашите казаха, че не може, че не ни е позволено да имаме чанти. Когато дойде време да ходя в първи клас, ни спряха. Казаха, че сме изостанали, че не сме готови и че трябва да изчакаме още една година, въпреки че аз умеех да чета и смятам от четиригодишна. По-късно се разбра, че в нашия набор бил и синът на местния партиен секретар, вероятно са искали той да учи с по-малко ромчета, кой знае.
Тогава политиката спрямо ромите беше да не учим в собственото си населено място, а да ни преместят в друго. На следващата година тръгнах на училище.

      В нашия клас бяхме само циганчета, а другите класове бяха смесени.
В понеделник сутринта се товарехме на автобуса, пътувахме за интерната, оставахме там цяла седмица и в събота се прибирахме. Спяхме в общи помещения, имахме от старите железни кревати от преди войната с провиснали пружини, дюшеци и метални рамки. Нямахме горни калъфки, а обикновени чаршафи и подпъхвахме одеялата. Имахме по едно малко нощно шкафче, което не побираше нищо. Палтата и обувките си оставяхме отпред в коридора. Миехме се на едни огромни общи мивки,
нямаше топла вода, през зимата умирахме от студ, докато се измием, защото в коридора вееше отвсякъде. Тоалетните бяха външни, с дупки, без чинии, наръсени с хлор. Имах четка и паста за зъби, но ми стояха по цяла седмица в багажа, защото нямаше как да ги извадя и къде да ги държа.
Първата седмица татко дойде с мотора до училището и другарката Стойчева ме пусна да се прибера до вкъщи, за да се измия и да се изкъпя. Бях свикнала у дома да се къпя всеки ден, да си сменям бельото, а в интерната нямаше как. Ние не бяхме бедни. Може би от всички ни в интерната, имаше едно-две деца от по-скромни семейства, с по-вехти дрехи, но ние бяхме от заможно градче. Мама и татко работеха в кравефермата, татко беше там механик. Баба и дядо гледаха много
животни. Имахме голяма къща в регулация, защото тогава преотстъпваха вече право на строеж на ромите и всички си бяха построили хубави домове.
В училището веднага ми изчезнаха корделите. Нямаше кой да се занимава с косата ми. Корделите първо се появиха у една от учителките, а после ги видях на главата на друго дете от селото. След това ми изчезна червеното палтенце. Дадоха ни на всички едни такива еднакви кафяви палта с цвят на лайно. Бяха мекички, детски, но много грозни. Беше като в казарма – всичко беше по часовник, възпитателят ни строяваше на двора и крещеше „на-уе-фо“ и нямахме никакво лично пространство. Мама се принуди и ме заведе на фризьор в Разград, където ми подстригаха дългите плитки. Слагаха ми повече дрехи в багажа и помолиха по-големите момичета да ми помагат да си сменям бельото през седмицата , защото през зимата на татко му беше трудно да идва с мотора и да ме води вкъщи да се къпя.

      В интерната ни къпеха всеки понеделник. Това е най-ужасяващият период от живота ми. Първия ден, когато пристигнах в интерната, ни свалиха долу в мазето по едни тесни, криви, скърцащи дървени стълби. Минавахме покрай едно черно и сумрачно складово помещение, което беше прашно и пълно с въглища, крушката премигваше, сякаш всеки момент ще изгасне. След това се влизаше в едно друго помещение. По средата му имаше два огромни казана, от които се вдигаше пара. Помислих си, че искат да ни сготвят там. Събличаха ни, единият казан беше с вряла вода, гребяха от нея и разреждаха водата в другия казан. Ние една по една се изреждахме лелите да ни сипят вода на косите и да ни насапунисат. Къпеха ни с един огромен домашен сапун, излят в дървени калъпи, смърдеше на лой. Когато дойде моят ред да ме къпят, едната лелка извика на другата: „Гино, Гино ма, виж го това!“ Бях с белия чорапогащник, бялата тениска, корделите.
Лелката продължи: „Това само ще го изцапаме“. И така се отървах от къпането.

      На излизане, докато минем през помещението с въглищата, се очерняхме, разбира се. На сутринта, на път от интерната към училище, трябваше да поздравяваме бабите и жените от селото, за да се научим на обноски. Някои ни отвръщаха, други – не, а трети ни навикваха ей така, без причина. Случвало се е да се забавя, защото ботушите ми изчезваха от коридора. Обикновено само единият.

Лилия Макавеева, 56 г., е бакалавър по медицина и магистър по социални науки.
Понастоящем е изпълнителен директор на Асоциация Интегро и национален ръководител на програма РОМАКТ на Европейската Комисия и Съвета на Европа. Експерт по политики за социално приобщаване, регионално и местно развитие, активен участник в движението против антиромския расизъм.

Вижте видеото "Шарена меланхолия" - 16 шарени и тъжно-смешни лични истории на ромски жени от цяла България...

  Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение – ЛАРГО в партньорство с KUN Centre for Equality and Diversity – Норвегия и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България www.activecitizensfund.bg .

28 март 2022 година

Сдружение "Ларго" проведе консултативни срещи с младежи по проект “Имам една мечта” в Дупница и Радомир. По време на тези срещи младежите имаха възможност свободно да изказват мнение и да обсъждат важни теми свързани с проблемите на ромската общност.
Учениците и студентите, участвали в дискусиите, обърнаха специално внимание на важната роля на жените в семейството, училището, университета и работния процес.Те споделиха своя опит и разказаха лични истории и преживявания, като акцентираха на междуличностните взаимоотношения, нуждата да споделят и огромното си желание да участват в различни обучения.
Проектът ще приложи нови методи за овластяване на ромски жени и девойки, чрез директно застъпничество. Участниците ще преминат, през серия от обучения за личностни умения, които ще имат възможност да приложат и на практика.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение – ЛАРГО в партньорство с KUN Centre for Equality and Diversity – Норвегия и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България www.activecitizensfund.bg .

01 септември 2022 година

     В изпълнение на Дейност 3 „Проучвания“ Сдружение "Ларго" преведе от английски език и издаде два доклада с автор Сдружение „KUN Център за равенство и многообразие“, Норвегия (партньор по проект „Имам една мечта“) -„Ромите в ЕС и Норвегия: предизвикателства и най-ефективни практики за овластяване“, с автори Хелене Рьод и Кирил Гурвич, доклад „Ромките в Норвегия: Антициганизъм, неравенство между половете и овластяване“, а така също и доклад „Защо мечтите отлитат на юг“, с автор Венелин Стойчев – експерт овластяване и проучвания към Сдружение „Ларго“.

     Докладът „Защо мечтите отлитат на юг?“ е резултат от организирането и провеждането на 24 дълбочинни интервюта и 6 фокус-групови дискусии в градовете Кюстендил, Дупница, София, Радомир и др. Във всяка от дискусиите участваха по 8-12 младежи, жени и мъже на възраст над 14 г. Част от целите на доклада беше да се направи момента картина на проблемите, мечтите и надеждите на ромските семейства, кризите в тях, традиционни общности,  училища, личните и междуличностните отношения, общностният живот в три ромски квартала – в Кюстендил, Радомир и Дупница, както и на мечтите за лична реализация на младите роми. Основните находки и констатации в доклада са за липсата на гарантиран достъп до качествено здравеопазване, образование, социални грижи, сигурност и механизми за вертикална социална мобилност, и наличието на спъващи развитието кръвни и лични обвързаности в традиционните общности. Освен това липсват развити системи за сигурност и социално подпомагане, както и присъствието на образователните и интеграционните институции. Липсва и свободата на икономическата активност, географската и социалната мобилност, достъп до различни гледни точки, културни практики и нормативни системи в страната. Най-успешните рожби на ромската общност напускат общността, а остават най-зависимите – т.е налице е негативна селекция в общността: най-перспективните напускат, за да останат най-уязвимите.

      В Норвегия норвежките роми са една от най-малобройните, но и една от най-малко харесваните малцинствени групи – те са подложени на най-голяма стигматизация и дискриминация в страната. В исторически план норвежките роми са били сериозно дискриминирани от норвежкото правителство, като те все още са подложени на дискриминация от страна на публичните институции и обществеността. Ромските жени там се сблъскват с дискриминация по полов признак и неравенство в ромската общност, като описват дискриминация, извършвана от държавата, обществото и други роми; в обществени пространства, магазини за търговия на дребно, в системите на образованието, здравеопазването, имотния и трудовия пазар, обществени институции и у дома. Много роми са загубили доверие в правоприлагащите органи поради лош опит със стереотипи и фалшиви обвинения и бездействие при разследването на престъпления срещу роми.Като потенциален източник на овластяване ромите в Норвегия посочват международните ромски мрежи, образованието, заетостта и познанията за закона, трудовата заетост. Като препоръка беше изведено, че представителите на държавната администрация и гражданите трябва да се съсредоточат върху инициативи, които насърчават овластяването чрез образование, заетост и познанията за закона. От особена полезност би било да се осигури обучение и работни места в сфери, които са от интерес за ромките и в които би им било удобно да работят. Препоръките на норвежките партьори за подобряване на положението на ромската жена в Норвегия са в три посоки: 1/ норвежкото правителство да изготви конкретен и ефективен план за действие срещу антициганизма и оформянето на решения в сътрудничество с ромската общност, като е важно в този процес да бъдат чути различните групи в ромската общност, и по-специално гласовете на норвежките ромките поради знанията и опита им; 2 / повишаване на осведомеността на публичните институции и на обществеността относно ромските проблеми, например чрез включване на повече история на ромите в учебната програма в основните и средните училища; 3/ мерки, насочени към осигуряване на достъп до работни места за ромки.

     Своята премиера чака и „Шарена меланхолия“ – сборник с лични женски ромски истории и преживявания, както и опитът на жени ромки в съвременното общество, с автор Венелин Стойчев, с невероятни истории, разказани ни от респондентите от 6те фокус-групи и от дълбочинните интервюта, проведени през лятото на 2022 г.

     Предстои разпространението на докладите и сборника сред целевата група по проекта, както и сред заинтересовани страни и широката общественост.

Основната цел на проект „Имам една мечта“  е да апробира, приложи и разпространи нови иновативни методи за овластяване на ромски жени и девойки чрез обучения за развитие на личностни умения и директно застъпничество. Задачите на проекта са: а) да допринесе за изграждането на благоприятна среда, която да зачита ромската жена като личност и б) да развие ресурсите на ромските жени да се отстояват като субекти, които могат да се борят за правата, интересите и мечтите си. Участниците ще преминат, през серия от обучения за личностни умения, които ще имат възможност да приложат и на практика.

  Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение – ЛАРГО в партньорство с KUN Centre for Equality and Diversity – Норвегия и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България www.activecitizensfund.bg .