ЛАРГО - Проект „Имам една мечта“

Новини

Предстоящи събития

Сборник „Шарена меланхолия“ - ДОМАШЕН САПУН

header largo dream

01 ноември 2022 година

      Първите думи, които чух бяха: „Гино, Гино ма, виж го това!“ „Това“, разбира се, бях аз. Тръгнах на училище една година по-късно. Имахме много добра учителка за класна, другарката Стойчева. Беше адски мила, много ни обичаше, но беше възрастна, имаше диабет. Явно не е имало достатъчно учители по селата и я бяха докарали нея отдалече, въпреки възрастта ѝ.

      Каза ни още първия час, че заради захарта ще трябва да похапва нещо от време на време. Опитваше се да е през междучасието, да излиза от стаята или да се прикрива, ама ние тогава бяхме постоянно гладни и помня как премлясквахме и преглъщахме. Имахме две готвачки. Една добра и една лоша. Добрата се казваше леля Неделя, а лошата беше като Баба Яга, с един крив нос и зло сърце. За закуска имахме хляб, чай, бучка масло, сирене, кашкавал, шпеков салам или
мармалад. Имахме едни подносчета, нареждахме се на опашка пред гишето и ни сипваха храната в едни съдове от алпака. За вечеря ни готвеха домати с ориз или зелен боб, понякога зрял боб. Готвеха едно и също, но на злата готвачка храната беше гадна. Добрата готвачка, като види, че не си си изял яденето, разбираше и винаги ни даваше по една филия, наръсена с чубричка.

      Режимът беше много строг, сутрин остро светват лампите и ни будят, обличаме се, мием си лицата, строяваме се и тръгваме за училище. Аз много исках да ходя на училище, да си играя с други деца, да пиша домашни, да уча стихотворения наизуст и да ги рецитирам на тържествата.
Нашите ми бяха купили нови дрешки за училище – бели чорапогащници и тениски, роклички, едно много хубаво червено палтенце с кадифена якичка. Исках да ми купят ученическа чанта, от онези, които са с две презрамки и се носят на гръб, защото виждах, че съседчето отсреща имаше такава чанта, но нашите казаха, че не може, че не ни е позволено да имаме чанти. Когато дойде време да ходя в първи клас, ни спряха. Казаха, че сме изостанали, че не сме готови и че трябва да изчакаме още една година, въпреки че аз умеех да чета и смятам от четиригодишна. По-късно се разбра, че в нашия набор бил и синът на местния партиен секретар, вероятно са искали той да учи с по-малко ромчета, кой знае.
Тогава политиката спрямо ромите беше да не учим в собственото си населено място, а да ни преместят в друго. На следващата година тръгнах на училище.

      В нашия клас бяхме само циганчета, а другите класове бяха смесени.
В понеделник сутринта се товарехме на автобуса, пътувахме за интерната, оставахме там цяла седмица и в събота се прибирахме. Спяхме в общи помещения, имахме от старите железни кревати от преди войната с провиснали пружини, дюшеци и метални рамки. Нямахме горни калъфки, а обикновени чаршафи и подпъхвахме одеялата. Имахме по едно малко нощно шкафче, което не побираше нищо. Палтата и обувките си оставяхме отпред в коридора. Миехме се на едни огромни общи мивки,
нямаше топла вода, през зимата умирахме от студ, докато се измием, защото в коридора вееше отвсякъде. Тоалетните бяха външни, с дупки, без чинии, наръсени с хлор. Имах четка и паста за зъби, но ми стояха по цяла седмица в багажа, защото нямаше как да ги извадя и къде да ги държа.
Първата седмица татко дойде с мотора до училището и другарката Стойчева ме пусна да се прибера до вкъщи, за да се измия и да се изкъпя. Бях свикнала у дома да се къпя всеки ден, да си сменям бельото, а в интерната нямаше как. Ние не бяхме бедни. Може би от всички ни в интерната, имаше едно-две деца от по-скромни семейства, с по-вехти дрехи, но ние бяхме от заможно градче. Мама и татко работеха в кравефермата, татко беше там механик. Баба и дядо гледаха много
животни. Имахме голяма къща в регулация, защото тогава преотстъпваха вече право на строеж на ромите и всички си бяха построили хубави домове.
В училището веднага ми изчезнаха корделите. Нямаше кой да се занимава с косата ми. Корделите първо се появиха у една от учителките, а после ги видях на главата на друго дете от селото. След това ми изчезна червеното палтенце. Дадоха ни на всички едни такива еднакви кафяви палта с цвят на лайно. Бяха мекички, детски, но много грозни. Беше като в казарма – всичко беше по часовник, възпитателят ни строяваше на двора и крещеше „на-уе-фо“ и нямахме никакво лично пространство. Мама се принуди и ме заведе на фризьор в Разград, където ми подстригаха дългите плитки. Слагаха ми повече дрехи в багажа и помолиха по-големите момичета да ми помагат да си сменям бельото през седмицата , защото през зимата на татко му беше трудно да идва с мотора и да ме води вкъщи да се къпя.

      В интерната ни къпеха всеки понеделник. Това е най-ужасяващият период от живота ми. Първия ден, когато пристигнах в интерната, ни свалиха долу в мазето по едни тесни, криви, скърцащи дървени стълби. Минавахме покрай едно черно и сумрачно складово помещение, което беше прашно и пълно с въглища, крушката премигваше, сякаш всеки момент ще изгасне. След това се влизаше в едно друго помещение. По средата му имаше два огромни казана, от които се вдигаше пара. Помислих си, че искат да ни сготвят там. Събличаха ни, единият казан беше с вряла вода, гребяха от нея и разреждаха водата в другия казан. Ние една по една се изреждахме лелите да ни сипят вода на косите и да ни насапунисат. Къпеха ни с един огромен домашен сапун, излят в дървени калъпи, смърдеше на лой. Когато дойде моят ред да ме къпят, едната лелка извика на другата: „Гино, Гино ма, виж го това!“ Бях с белия чорапогащник, бялата тениска, корделите.
Лелката продължи: „Това само ще го изцапаме“. И така се отървах от къпането.

      На излизане, докато минем през помещението с въглищата, се очерняхме, разбира се. На сутринта, на път от интерната към училище, трябваше да поздравяваме бабите и жените от селото, за да се научим на обноски. Някои ни отвръщаха, други – не, а трети ни навикваха ей така, без причина. Случвало се е да се забавя, защото ботушите ми изчезваха от коридора. Обикновено само единият.

Лилия Макавеева, 56 г., е бакалавър по медицина и магистър по социални науки.
Понастоящем е изпълнителен директор на Асоциация Интегро и национален ръководител на програма РОМАКТ на Европейската Комисия и Съвета на Европа. Експерт по политики за социално приобщаване, регионално и местно развитие, активен участник в движението против антиромския расизъм.

 

Вижте видеото "Шарена меланхолия" - 16 шарени и тъжно-смешни лични истории на ромски жени от цяла България...

sharena melanholia 

  Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение – ЛАРГО в партньорство с KUN Centre for Equality and Diversity – Норвегия и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България www.activecitizensfund.bg .

Сдружение "Ларго" проведе консултативни срещи с младежи в градовете Дупница и Радомир

header largo dream

28 март 2022 година

Сдружение "Ларго" проведе консултативни срещи с младежи по проект “Имам една мечта” в Дупница и Радомир. По време на тези срещи младежите имаха възможност свободно да изказват мнение и да обсъждат важни теми свързани с проблемите на ромската общност.
Учениците и студентите, участвали в дискусиите, обърнаха специално внимание на важната роля на жените в семейството, училището, университета и работния процес.Те споделиха своя опит и разказаха лични истории и преживявания, като акцентираха на междуличностните взаимоотношения, нуждата да споделят и огромното си желание да участват в различни обучения.
Проектът ще приложи нови методи за овластяване на ромски жени и девойки, чрез директно застъпничество. Участниците ще преминат, през серия от обучения за личностни умения, които ще имат възможност да приложат и на практика.

 

 

diskusii-
diskusii-
diskusii-
diskusii-
diskusii-
diskusii-
diskusii-
diskusii-
diskusii-
diskusii-

 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение – ЛАРГО в партньорство с KUN Centre for Equality and Diversity – Норвегия и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България www.activecitizensfund.bg .

Сдружение "Ларго" издаде три доклада и сборник с лични женски ромски истории и преживявания

header largo dream

01 септември 2022 година

 

     В изпълнение на Дейност 3 „Проучвания“ Сдружение "Ларго" преведе от английски език и издаде два доклада с автор Сдружение „KUN Център за равенство и многообразие“, Норвегия (партньор по проект „Имам една мечта“) -„Ромите в ЕС и Норвегия: предизвикателства и най-ефективни практики за овластяване“, с автори Хелене Рьод и Кирил Гурвич, доклад „Ромките в Норвегия: Антициганизъм, неравенство между половете и овластяване“, а така също и доклад „Защо мечтите отлитат на юг“, с автор Венелин Стойчев – експерт овластяване и проучвания към Сдружение „Ларго“.

     Докладът „Защо мечтите отлитат на юг?“ е резултат от организирането и провеждането на 24 дълбочинни интервюта и 6 фокус-групови дискусии в градовете Кюстендил, Дупница, София, Радомир и др. Във всяка от дискусиите участваха по 8-12 младежи, жени и мъже на възраст над 14 г. Част от целите на доклада беше да се направи момента картина на проблемите, мечтите и надеждите на ромските семейства, кризите в тях, традиционни общности,  училища, личните и междуличностните отношения, общностният живот в три ромски квартала – в Кюстендил, Радомир и Дупница, както и на мечтите за лична реализация на младите роми. Основните находки и констатации в доклада са за липсата на гарантиран достъп до качествено здравеопазване, образование, социални грижи, сигурност и механизми за вертикална социална мобилност, и наличието на спъващи развитието кръвни и лични обвързаности в традиционните общности. Освен това липсват развити системи за сигурност и социално подпомагане, както и присъствието на образователните и интеграционните институции. Липсва и свободата на икономическата активност, географската и социалната мобилност, достъп до различни гледни точки, културни практики и нормативни системи в страната. Най-успешните рожби на ромската общност напускат общността, а остават най-зависимите – т.е налице е негативна селекция в общността: най-перспективните напускат, за да останат най-уязвимите.


      В Норвегия норвежките роми са една от най-малобройните, но и една от най-малко харесваните малцинствени групи – те са подложени на най-голяма стигматизация и дискриминация в страната. В исторически план норвежките роми са били сериозно дискриминирани от норвежкото правителство, като те все още са подложени на дискриминация от страна на публичните институции и обществеността. Ромските жени там се сблъскват с дискриминация по полов признак и неравенство в ромската общност, като описват дискриминация, извършвана от държавата, обществото и други роми; в обществени пространства, магазини за търговия на дребно, в системите на образованието, здравеопазването, имотния и трудовия пазар, обществени институции и у дома. Много роми са загубили доверие в правоприлагащите органи поради лош опит със стереотипи и фалшиви обвинения и бездействие при разследването на престъпления срещу роми.Като потенциален източник на овластяване ромите в Норвегия посочват международните ромски мрежи, образованието, заетостта и познанията за закона, трудовата заетост. Като препоръка беше изведено, че представителите на държавната администрация и гражданите трябва да се съсредоточат върху инициативи, които насърчават овластяването чрез образование, заетост и познанията за закона. От особена полезност би било да се осигури обучение и работни места в сфери, които са от интерес за ромките и в които би им било удобно да работят. Препоръките на норвежките партьори за подобряване на положението на ромската жена в Норвегия са в три посоки: 1/ норвежкото правителство да изготви конкретен и ефективен план за действие срещу антициганизма и оформянето на решения в сътрудничество с ромската общност, като е важно в този процес да бъдат чути различните групи в ромската общност, и по-специално гласовете на норвежките ромките поради знанията и опита им; 2 / повишаване на осведомеността на публичните институции и на обществеността относно ромските проблеми, например чрез включване на повече история на ромите в учебната програма в основните и средните училища; 3/ мерки, насочени към осигуряване на достъп до работни места за ромки.

     Своята премиера чака и „Шарена меланхолия“ – сборник с лични женски ромски истории и преживявания, както и опитът на жени ромки в съвременното общество, с автор Венелин Стойчев, с невероятни истории, разказани ни от респондентите от 6те фокус-групи и от дълбочинните интервюта, проведени през лятото на 2022 г.

     Предстои разпространението на докладите и сборника сред целевата група по проекта, както и сред заинтересовани страни и широката общественост.

Основната цел на проект „Имам една мечта“  е да апробира, приложи и разпространи нови иновативни методи за овластяване на ромски жени и девойки чрез обучения за развитие на личностни умения и директно застъпничество. Задачите на проекта са: а) да допринесе за изграждането на благоприятна среда, която да зачита ромската жена като личност и б) да развие ресурсите на ромските жени да се отстояват като субекти, които могат да се борят за правата, интересите и мечтите си. Участниците ще преминат, през серия от обучения за личностни умения, които ще имат възможност да приложат и на практика.

 

 

  Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение – ЛАРГО в партньорство с KUN Centre for Equality and Diversity – Норвегия и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България www.activecitizensfund.bg .

Сдружение "Ларго" провежда консултации с ромски младежи по проект "Имам една мечта"

header largo dream

21 март 2022 година

Сдружение "Ларго" стартира консултативни срещи с младежи по проект “Имам една мечта”. Първите срещи бяха проведени в град Кюстендил, а през следващата седмица ще продължат в градовете Дупница и Радомир.

 

Проектът ще приложи нови методи за овластяване на ромски жени и девойки, чрез директно застъпничество. Участниците ще преминат, през серия от обучения за личностни умения, които ще имат възможност да приложат и на практика.

 

Основната цел на проекта е да допринесе за изграждане на граждански активни жени-лидери, които да служат като добър модел за подражание, както в общността, така и извън нея. Проекта се изпълнява в партньорство с норвежката застъпническа организация KUN, която има огромен опит в овластяването на уязвими социални групи и защитата на правата на жените и малцинствата.

 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение – ЛАРГО в партньорство с KUN Centre for Equality and Diversity – Норвегия и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България www.activecitizensfund.bg .

Бъдещето принадлежи на тези, които вярват в красотата на своите мечти

“Мечтая за свят, в който изразът “първата жена във” вече няма да съществува, защото жените ще имат еднаква репрезентация навсякъде” – Ани Ковачева, доброволец на Сдружение „Ларго“.

 Кои са някои от предизвикателствата пред момичетата и жените от ромски произход и за приносът на Сдружение „Ларго“ към разрешаването им, изгледайте видеото.

 feature-beauty-dreams

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение – ЛАРГО в партньорство с KUN Centre for Equality and Diversity – Норвегия и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България www.activecitizensfund.bg .

Встъпителна пресконференция по проект "Имам една мечта"

header largo dream

25 октомври 2021 година

Сдружение ЛАРГО - Кюстендил постави началото на новия си проект

“Имам една мечта”,

с пресконференция, в пресклуба на БТА, в Кюстендил, на 25 октомври 2021.

Вижте повече:

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение – ЛАРГО в партньорство с KUN Centre for Equality and Diversity – Норвегия и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България www.activecitizensfund.bg .

Image
Този подсайт е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на подсайта се носи от Сдружение Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение – ЛАРГО в партньорство с KUN Centre for Equality and Diversity – Норвегия, и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този подсайт отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България www.activecitizensfund.bg.

* посещения днес - 41 за месеца - 335 общо - 7633

В момента има 5 гости и няма потребители онлайн