Новини
Предстоящи събития
22 март 2024 година
На 22 март 2024 г. в пресклуба на БТА в гр. Кюстендил се проведе заключителна пресконференция по проект „Имам една мечта“.
Проектът на Сдружение “Ларго” в партньорство с норвежката застъпническа организация Сдружение “KUN” бе с продължителност 30 месеца и се изпълни в шест града в страната (Кюстендил, Дупница, радомир, Ботевград и с. Ковачева, общ. Септемрви).
Основните дейности по проекта бяха насочени в прилагане на нови методи за овластяване на целевите групи - ромски жени и девойки, и защитата на правата на жените и малцинствата, чрез метода на директното застъпничество, който ги овластява и им позволява да се организират и да отстояват интересите си пред местни и централни власти.
По време на пресконференцията бяха представени основните резултати от дейностите по проекта, планове за продължението на проекта, както успешни истории и утвърдени модели от преки участници в проекта.
Вижте пълен видеозапис на заключителната пресконференция на сдружение ЛАРГО по проект „Имам една мечта“.
Запис на пресконференцията можете да откриете и на сайта на Българска телеграфна агенция
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение – ЛАРГО в партньорство с KUN Centre for Equality and Diversity – Норвегия и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България www.activecitizensfund.bg .
Проектът „Имам една мечта се изпълнява с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Имам една мечта“ е да апробира, приложи и разпространи иновативни методи за овластяване на ромски жени и девойки чрез директно застъпничество.
21 март 2024 година
Храната е важна част от ромските традиции. За гордостта на семейството е важно да може да предложи на гостите си добре приготвена и богата храна. По традиция готвенето е задача на жените. Момичетата се учат от ранна възраст да приготвят както традиционни ромски ястия, така и други храни. Когато една млада двойка се омъжи, обикновено живее при родителите на мъжа през първата година след сватбата. През този период свекървата учи снаха си на това, което знае за готвенето. Днес има и немалко мъже, които се изявяват като добри готвачи.
Ромските ястия се различават значително между отделните подгрупи при ромския етнос. Въпреки, че ранните корени на ромите са в Индия, в норвежката ромска кухня няма доказателства за това, тъй като те живеят в Европа от стотици години. Норвежкото национално ромско малцинство е включило в своите ястия много елементи от Балканите и Централна Европа. Например има много ястия с кисело зеле, варено главесто зеле, картофи, чушки, пилешко месо, кнедли и супи. Норвежките роми приготвят и разновидност на унгарското ястие гулаш. Ястията също често са адаптирани към простия, скитнически начин на живот, който ромите са водили в миналото. Много от ястията могат да се приготвят в един съд на открит огън, като се използват съставки, които преди това са били евтини и лесни за транспортиране. Когато ромите са на път в наши дни, храната е важна част от традицията. Тя е начин да се съберат заедно. Семействата се редуват да домакинстват в къмпинга. Домакинята често се грижи да сервира традиционни ястия на всички на масата, като например шач шукло - различни видове месо с кисело зеле, или сарми - зелеви листа и чушки, пълнени с месо и ориз. Друго традиционно ястие е хабариме - яхния с месо, гъби, ориз, зеленчуци, оцет, пшенично брашно и черен пипер.
Ромското тържество трябва да включва голямо разнообразие от ястия и изобилие от всичко. Когато ромският културен център „Романо кер“ в Осло организира партита, поднасянето на ромска храна е начин да се демонстрира гостоприемство и посетителите от неромски произход да опознаят ромската култура.
Ромите не са склонни да създават рецепти или да посочват колко да използват от всяка съставка. Готвачите използват зрението си, опитът и вкуса си, за да постигнат правилния баланс на съставките. По същия начин те рядко измерват времето, през което храната се вари или се приготвя, а използват сетивата си за зрение и вкус, за да определят кога ястието е готово.
Ето и две видео рецепти от норвежката ромска кухня - гулаш и Печено пиле с паста в сос от чесън и магданоз.
Тук можете да видите мини готварска книга с рецепти от ромската кухня от Норвегия.
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение – ЛАРГО в партньорство с KUN Centre for Equality and Diversity – Норвегия и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България www.activecitizensfund.bg .
Проектът „Имам една мечта се изпълнява с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Имам една мечта“ е да апробира, приложи и разпространи иновативни методи за овластяване на ромски жени и девойки чрез директно застъпничество.
21 март 2024 година
"Опознайте ни" е проект, който ще спомогне за повишаване на знанията за националните малцинства и коренното население на Норвегия, и който се инициира и администрира от Сдружение КУН – Център за многообразие и равнопоставеност, Осло, Норвегия.
Целта на проекта "Опознайте ни" е да се повишат експертните знания за националните малцинства и коренното население на Норвегия. Предисторията на проекта е осъзнаването на факта, че норвежкото население не разполага с достатъчно знания за групата „квен“/норвежките финландци, евреите, горските финландци, ромите и ромите/татарите. Липсват и познания за шестте групи саами, които имат дълга история в Норвегия: Скалт саами, северни саами, луле саами, пите саами, уме саами и южни саами. Това беше ясно подчертано в доклада на Норвежкия институт за правата на човека от 2022 г. Чрез сайта по проекта, който съдържа подкасти, филми, снимки и хронология на важни исторически събития, споменати в подкастите, ще се запознаете с историята на различните групи.
В клиповете по- долу норвежките участници от ромски произход разказват за това какво е най-добре за тях с техния произход, но също така и какво според тях норвежкото население трябва да знае за групата и какво е важно за тях за бъдещето.
В рамките на проекта тежкият период на норвежкия преход в Норвегия от средата на XIX в. до следвоенния период ясно се очертава като обща историческа рамка, която има последици за всички групи. Норвежкият език е заличен, семействата са разделени едно от друго, лишени са от земя, която са притежавали в продължение на векове, и е допринесъл за преследване и смърт.
В същото време има и сходства, що се отнася до значението на музиката, занаятите и не на последно място - значението на общността и силата на единството. Не на последно място става ясно колко е важно да се познава историята, за да се разбере настоящето.
Проектът е финансиран от Bufdir.
Видеоинтервю – Сомнакай, ром от Норвегия
Видеоинтервю – Палермо, ром от Норвегия
Видеоинтервю – Аморина Лунд, ромка от Норвегия
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение – ЛАРГО в партньорство с KUN Centre for Equality and Diversity – Норвегия и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България www.activecitizensfund.bg .
Проектът „Имам една мечта се изпълнява с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Имам една мечта“ е да апробира, приложи и разпространи иновативни методи за овластяване на ромски жени и девойки чрез директно застъпничество.
18 март 2024 година
В рамките на изпълнение на Дейност 5. „Кампания за Обществено осведомяване“ бяха подготвени и отпечатани 100 бр. постери и брошури, които се разпространиха на срещи и събития на Клубовете в градовете: Кюстендил, Дупница, Радомир, Ракитово и с. Ковачево, Община Септември.
Целта на кампанията е да разкрие невидимия принос на ромските жени към общностите и обществото, да провокира размисъл и да повлияе върху обществените нагласи към ромските жени.
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение – ЛАРГО в партньорство с KUN Centre for Equality and Diversity – Норвегия и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България www.activecitizensfund.bg .
Проектът „Имам една мечта се изпълнява с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Имам една мечта“ е да апробира, приложи и разпространи иновативни методи за овластяване на ромски жени и девойки чрез директно застъпничество.
(доклад по проект „Ever Clever - младежка застъпническа инициатива за демокрация и върховенство на правото”, изпълняван от СНЦ ЛАРГО – Кюстендил)
Вероятно сте чували за международното изследване PISA. А може би някои от Вас дори са участвали в него. Това проучване измерва доколко учениците успяват да прилагат във всекидневния си живот наученото в училище. През декември 2023 г. бяха публикувани последните резултати от това мащабно международно изследване. За пореден път най-високи са резултатите на учениците от Сингапур. От страните в Европейския съюз България е на последно място по математика и на предпоследно място по четене. Тези резултати не са нито нови, нито неочаквани за нас. По целия свят резултатите на учениците са влошени спрямо предходното проучване и обикновено това се обяснява с пандемията от COVID-19, която сериозно разтърси образователните системи. Само че в България тази тенденция на все по-слабо представяне се наблюдава далеч преди пандемията. През 2012 г. средният успех на българските ученици по четене е 436 точки, през 2015 г. е 432 точки, което не изглежда чак толкова съществено. Но през 2018 г. резултатът вече се смъква на 420 точки, докато през 2022 г. точките са едва 404. Подобни са тенденциите за България и при другите две дисциплини – математика и природни науки, макар и там точките да са малко по-високи в сравнение с четенето (за 2022 г. по математика средният резултат е 417 точки, а по природни науки – 421 точки).
Към пълния текст:
Ние не ходим по дискотеките, ние сме християни. Че какво ще намеря в дискотеката? Пияни хора, голи жени, сбивания. Не влизам в дискотека, защото знам, че бог ще ме чака отвън на изхода.
Не сънувам. Защо ми е да сънувам? Това е празна работа? Каква полза има от сънищата? Особено пък да сънуваш кръв? Няма полза да сънуваш кръв!
Ние сме ромски момчета. Ние от малки сме свикнали с кръв. Не ѝ обръщаме внимание на кръвта вече, не ни прави никакво впечатление.
Още като бях малък и са ме оставили при баба ми. И аз си седя у баба, тя готви нещо, шета из къщи, а аз гледам през прозореца. И един човек седи на пейката отсреща, виждам го през прозореца, защото баба е на приземния етаж. А друг човек носи една тухла. Приближава се, вдига тухлата, праз по главата. Като шурна тая кръв, всичко изпръска. Цели кофи с кръв имаше. Усещам само как баба се опитва да ми закрие с ръце очите да не гледам, а на мен очите ми сякаш залепени за кръвта.
След това бяхме с нашите в парка. Разхождаме се, хубаво време, люпим семки, смеем си се. И спира един пасат край парка. Слизат едни мъже и почват да гонят един човек. Хващат го. Двама му извиват ей така ръцете, натискат го на земята, сядат върху него, а един с ей толкова голям камък го удря по главата. Удря, удря, удря. И пак кръв навсякъде. Изправят го човека и го влачат към колата. Краката ми висят не може да стъпи на тях. Напълно безжизнен. След него остава кръв като следа все едно е минал огромен охлюв. Главата му килната на страни. Отварят багажника на пасата да го хвърлят вътре. Ама човека като котка изведнъж се изплъзна и хукна да бяга с всички сили през парка, а от него шурти кръв. Те го псуват, викат, ама се отказаха да го гонят. Оказа се, че им дължал 50 лева.
По принцип не участвам в такива неща. Не се замесвам. Бият се от племената. Те се мразят, причакват се и се бият. Но не закачат децата. Защо им е да закачат децата? Убиват само големите, само мъжествените, не и децата.
Наскоро един го убиха в центъра пред всички. Застреляха го права в главата. Имаше много кръв, цялата му глава се пръсна. Там е сложно – и заради племената, и заради пари, и заради наркотици го застреляха. Но в главата. За назидание на всички.
Наркотици има навсякъде. Ние не употребяваме, защото сме християни. Но има много. Съвсем малки деца разпространяват наркотици. Има дилъри на по 9 години. Има и по-малки. Идват с ей такива пачки на училище. От тоя 20 лв., от оня 20 лв. и се връщат с ей толкова дебели пачки от училище. Всички ги знаят, но никой не ги закача. Полицията прави акции, но винаги си го изкарват на зависимите, а не на дилърите.
Най-големият наркобарон в момента е бивш полицай. Всички го знаят кой е, всички му се отчитат на него. Той е един с бяла коса, все седи на центъра. Има много гаден поглед, не може човек да го сбърка. Видя ли го, беж да ме няма. Той е голям расист, но разпространява и сред ромите.
Много расизъм има в обществото. Много. Има ромски момчета, които причакват българите след училище и им взимат парите, за да правят бизнес. Ако някой си даде парите доброволно, го пускат. Но ако е по-смел и се репчи, набиват го и пак му взимат парите.
Мен ме причакаха така веднъж четирима българи след училище. Училището беше почти празно вече и аз слизам по стълбите. И те ме нападнаха изведнъж. Уплаших се много. В страха си бутнах единия и той се претърколи по стълбите и остана там, преби се. Друг го изритах, третият избяга. С четвъртия се сборичкахме. Не знам какво и как сми правили, ама се осъзнах как съм легнал върху него, хванал съм му главата за косата и я блъскам в стълбата. Много се уплаших, че съм го убил. Главата му беше в цяла локва кръв. Избягалото момче викнало учителката, разтърваха ни, викнаха полиция, лекари, психолози. Мислех, че ще отида в затвора, мислех, че е умряло момчето, защото му блъсках главата. Но те разплетоха ситуацията, разбраха, че те са ме причакали и нападнали и мен си ме изпратиха вкъщи с майка ми. Нищо не ми направиха.
Не участвам в такива работи, но просто губя разсъдък, когато някой прекали или когато обижда мои познати. Има едно момче, което е малко слабоумно. Ромче е. Ние не му обръщаме внимание, пренебрегваме го, ама той колкото е слабоумен, толкова е як, а устата му не спира да псува, да говори глупости, да обижда. И след училище посегна на мой приятел, а аз само веднъж го ударих. Той се строполи на земята и не мърда. Половин час лежа, без да мръдне. Много се уплаших. После се съвзе лека-полека. Взе да отваря очи. Стана, поотупа се и си замина без да каже нищо.
Ние сме християни, не участвам в такива работи. Но когато нападат мои познати, трябва да ги защитавам. Щом като те първи нападат, те християни ли са? Значи – бой. Сатаната се гони с тояга. Но кръв не сънува. Защо ми е да сънувам кръв, каква полза от това?
Тази публикация е създадена по проект “Ever Clever” с финансовата подкрепа на USAID и DEXIS. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от ЛАРГО и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на USAID и DEXIS.
