Ние не ходим по дискотеките, ние сме християни. Че какво ще намеря в дискотеката? Пияни хора, голи жени, сбивания. Не влизам в дискотека, защото знам, че бог ще ме чака отвън на изхода.

Не сънувам. Защо ми е да сънувам? Това е празна работа? Каква полза има от сънищата? Особено пък да сънуваш кръв? Няма полза да сънуваш кръв!

Ние сме ромски момчета. Ние от малки сме свикнали с кръв. Не ѝ обръщаме внимание на кръвта вече, не ни прави никакво впечатление.

Още като бях малък и са ме оставили при баба ми. И аз си седя у баба, тя готви нещо, шета из къщи, а аз гледам през прозореца. И един човек седи на пейката отсреща, виждам го през прозореца, защото баба е на приземния етаж. А друг човек носи една тухла. Приближава се, вдига тухлата, праз по главата. Като шурна тая кръв, всичко изпръска. Цели кофи с кръв имаше. Усещам само как баба се опитва да ми закрие с ръце очите да не гледам, а на мен очите ми сякаш залепени за кръвта.

След това бяхме с нашите в парка. Разхождаме се, хубаво време, люпим семки, смеем си се. И спира един пасат край парка. Слизат едни мъже и почват да гонят един човек. Хващат го. Двама му извиват ей така ръцете, натискат го на земята, сядат върху него, а един с ей толкова голям камък го удря по главата. Удря, удря, удря. И пак кръв навсякъде. Изправят го човека и го влачат към колата. Краката ми висят не може да стъпи на тях. Напълно безжизнен. След него остава кръв като следа все едно е минал огромен охлюв. Главата му килната на страни. Отварят багажника на пасата да го хвърлят вътре. Ама човека като котка изведнъж се изплъзна и хукна да бяга с всички сили през парка, а от него шурти кръв. Те го псуват, викат, ама се отказаха да го гонят. Оказа се, че им дължал 50 лева.

По принцип не участвам в такива неща. Не се замесвам. Бият се от племената. Те се мразят, причакват се и се бият. Но не закачат децата. Защо им е да закачат децата? Убиват само големите, само мъжествените, не и децата.

Наскоро един го убиха в центъра пред всички. Застреляха го права в главата. Имаше много кръв, цялата му глава се пръсна. Там е сложно – и заради племената, и заради пари, и заради наркотици го застреляха. Но в главата. За назидание на всички.

Наркотици има навсякъде. Ние не употребяваме, защото сме християни. Но има много. Съвсем малки деца разпространяват наркотици. Има дилъри на по 9 години. Има и по-малки. Идват с ей такива пачки на училище. От тоя 20 лв., от оня 20 лв. и се връщат с ей толкова дебели пачки от училище. Всички ги знаят, но никой не ги закача. Полицията прави акции, но винаги си го изкарват на зависимите, а не на дилърите.

Най-големият наркобарон в момента е бивш полицай. Всички го знаят кой е, всички му се отчитат на него. Той е един с бяла коса, все седи на центъра. Има много гаден поглед, не може човек да го сбърка. Видя ли го, беж да ме няма. Той е голям расист, но разпространява и сред ромите.

Много расизъм има в обществото. Много. Има ромски момчета, които причакват българите след училище и им взимат парите, за да правят бизнес. Ако някой си даде парите доброволно, го пускат. Но ако е по-смел и се репчи, набиват го и пак му взимат парите.

Мен ме причакаха така веднъж четирима българи след училище. Училището беше почти празно вече и аз слизам по стълбите. И те ме нападнаха изведнъж. Уплаших се много. В страха си бутнах единия и той се претърколи по стълбите и остана там, преби се. Друг го изритах, третият избяга. С четвъртия се сборичкахме. Не знам какво и как сми правили, ама се осъзнах как съм легнал върху него, хванал съм му главата за косата и я блъскам в стълбата. Много се уплаших, че съм го убил. Главата му беше в цяла локва кръв. Избягалото момче викнало учителката, разтърваха ни, викнаха полиция, лекари, психолози. Мислех, че ще отида в затвора, мислех, че е умряло момчето, защото му блъсках главата. Но те разплетоха ситуацията, разбраха, че те са ме причакали и нападнали и мен си ме изпратиха вкъщи с майка ми. Нищо не ми направиха.

Не участвам в такива работи, но просто губя разсъдък, когато някой прекали или когато обижда мои познати. Има едно момче, което е малко слабоумно. Ромче е. Ние не му обръщаме внимание, пренебрегваме го, ама той колкото е слабоумен, толкова е як, а устата му не спира да псува, да говори глупости, да обижда. И след училище посегна на мой приятел, а аз само веднъж го ударих. Той се строполи на земята и не мърда. Половин час лежа, без да мръдне. Много се уплаших. После се съвзе лека-полека. Взе да отваря очи. Стана, поотупа се и си замина без да каже нищо.

Ние сме християни, не участвам в такива работи. Но когато нападат мои познати, трябва да ги защитавам. Щом като те първи нападат, те християни ли са? Значи – бой. Сатаната се гони с тояга. Но кръв не сънува. Защо ми е да сънувам кръв, каква полза от това?

Тази публикация е създадена по проект “Ever Clever” с финансовата подкрепа на USAID и DEXIS. Цялата отговорност за съдържанието на  документа се носи от ЛАРГО и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на USAID и DEXIS.

За нашето поколение вече не е така. Аз не държа на това. За мен по-важен е човекът. Но за родителите ми, например, девствеността е много важна. Тяхното поколение държи момичето да е девствено, да е чисто, да се грижи само за мъжа си, да не е била с други. Иначе казват „тази е развалена”, „не става”, „не я искаме”.

И момичетата сега най-много се бият заради момчета. Най-голямата обида е да кажат за някоя, че е развалена, че има голи снимки в интернет. Тогава си уреждат срещи, бият се, скубят се, дерат се с нокти, направо се обезобразяват. Най-много момичетата се бият за момчета и момчетата се бият за момичета.

Така едно момиче от нашия клас се беше разделило с приятеля си тук, имаше ново гадже от другата махала. И всичко точно, обаче бившият започва да ѝ пише, че иска да е с нея, да ѝ праща съобщения, да иска да се видят и пак да се съберат. Тя обаче си пада малко интригантка и вместо да го разкара, е много горда, че я искат двете момчета и започва да ги насърчава и двамата, да разберат и двамата, че всеки иска да е с нея. И ние сме си на училище и в един момент започват да ни заливат есемеси, че се урежда битка в парка между момчетата от двете махали. Бившият събира още четирима приятели, бягат от училище и отиват горе в парка, където са си уредили среща с тези от другата махала. И виждат там само двама души – бившият с още един - и решават да ги бият. Момичетата от класа пък тръгват да ги разтървават, за да не стане някакъв голям сакатлък. Онези от другата махала обаче се оказва, че не са двама, а са девет – другите седем самураи стоят скрити и чакат да започне боят, за да се включат и да пребият нашите. Започва мелето, момичетата звънят на полицията, но те полицаите при такива случаи не идват веднага, а изчакват малко да се изпонабият, да се уморят и тогава ги разтървават. Идва патрулката, водят ги в полицията, дават показания и ги пускат. Обаче се оказва, че в суматохата един от нашите е намушкат с нож, малко над бъбрека, но от адреналина не е усетил абсолютно нищо. Чак като се прибира вкъщи и си сваля тениската, вижда, че всичко е плувнало в кръв. За късмет е само на няколко милиметра от бъбреците и нищо опасно му нямаше – зашиха го, залепиха го и го пуснаха.

След тая случка и двете момчета разбраха, че онази е интригантка и я зарязаха и двамата. Сега е сама, няма си постоянно гадже. Обаче моята братовчедка излизаше с едно момче. Не бяха гаджета, просто се виждаха. И онази интригантка свалила и това момче, направила си снимки с него и ги праща на братовчедка ми със съобщение да си го прибира, защото не е читав и изневерява. Изневерява с нея, разбираш ли. Братовчедка ми ѝ писа да си го задържи. Обаче това момче също си тръгна.

Но аз лично гледам човека. Смятам, че ще е честно, ако си разделим и домакинската работа. Не мисля, че жената в днешно време трябва да е само домакиня и да слугува на мъжа си. Да, бих чистил с прахосмукачка и мил чиниите. Ама то ние имаме миялна машина. 

Тази публикация е създадена по проект “Ever Clever” с финансовата подкрепа на USAID и DEXIS. Цялата отговорност за съдържанието на  документа се носи от ЛАРГО и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на USAID и DEXIS.

Винаги съм смятала, че си живеем много добре и много спокойно. Не се бях замисляла. Обичам си махалата и приятелите, роднините. Там съм израснала и там ми е дом.

Обаче наскоро един познат от друг град ме попита за престъпността в нашия квартал и аз тогава осъзнах, че от една страна тона си е моето място, но от друга страна не е никак спокойно.

Когато е малък, човек е безсмъртен. Вярва, че на него точно нищо лошо не може да му се случи и неприятностите са само за чуждите хора. Никога ни съм изпитвала някакъв страх в махалата. Но от друга страна, непрекъснато стават караници, сбивания, престрелки. На празника на града задължително има някое сбиване, има и жертви. По сватбите ще е изключение, ако не стане гюрултия и няма някой намушкан, някой посечен. Племената периодично се сбиват едно с друго, пристигат на центъра с джипове, започват да се стрелят не само с пистолети и с пушки, ами и с автомати. Като малка, чуят ли се изстрели, веднага нашите ни прибираха вкъщи и една седмица не излизаме, докато не утихне – нито на училище ходим ни, нито на работа родителите. Тогава това ми се струваше нормално, но не е нормално от друга страна. Сега хората се учудват, че вече от шест месеца не е имало голямо меле, което си е един вид рекорд за нашите хора. А много от участниците в тези погроми са и мои познати.

С братовчед ми, например, сме връстници, няколко седмица ни е разликата, живеем врата до врата, майките ни заедно са ни отгледали, аз у тях съм си у дома и той си е у дома у нас. Той е много добро момче. Като го види човек, веднага му става симпатичен. Честен, прям, душата на компанията, направо е ангелче в лицето.

Наистина е добро момче, но няма добри постъпки. Той е с много светла кожа, красавец е и от малък дружеше с българи. Започна да пуши. Започна да пие. На 13-14 години започна всяка вечер да излиза в града по заведения и по дискотеки. Заряза училището. Започна да пуши трева. От дома му започнаха да изчезват пари. После и от нас започнаха да изчезват. Родителите му ни обвиняваха, че го клеветим, но имаше камери, на тях се вижда как краде бижута, часовници, пари. Когато го хванеш, той си признава и връща всичко, което не е продал и пропил. Не можеш да му се сърдиш, когато те гледа с честните си очи.

Братовчед ми е, от деца сме заедно. Познавам го, обичам го, не е лошо момче. От една страна има чиста, светла душа. Но от друга страна…  

Тази публикация е създадена по проект “Ever Clever” с финансовата подкрепа на USAID и DEXIS. Цялата отговорност за съдържанието на  документа се носи от ЛАРГО и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на USAID и DEXIS.

Ако разберат, ще им кажа, че не съм ги лъгала. И то наистина си е така. Не съм ги лъгала. Те просто не са ме питали. Питаха ме от кой град съм и аз си им казах.

То целият ден някак си мина накриво. Имахме упражнение и ни обясняваха как да подготвяме пациент за операция. И преподавателят ни каза, че трябва да очакваме проблеми от „хората от етноса”, защото преди операция се свалят всички обеци, пръстени, гердани, гривни. За това се подписва протокол, всичко се описва, прибира се в сейфа и след това му се връща на човека. Но „хората от етноса”, така се изрази преподавателят ни, често отказвали да си свалят бижутата, защото не вярвали, че ще им ги съхраняват на сигурно място, или защото си въобразявали, че някакви кръстчета и мъниста ще ги пазят от уроки по време на операцията.

Тогава си замълчах, какво можех да кажа. Но след упражнението с една колежка отидохме до Пирогов. Нямахме занятия там, а тя трябваше да си вземе резултатите от някакви изследвания. Аз не бях ходила до Пирогов и реших да я придружа. Тя е много готина мацка, на нея това и е второ висше, преди това е завършила някаква икономика, има си и детенце. Резултатите ѝ не бяха излезли още и отидохме пред болницата да изчакаме и да пием по кафе. Аз не пия кафе, ама така се казва. Бърборим си нещо и тя вика, че е много хубава болница Пирогов, ама имало много „хора от етноса”. Питам като пациенти, или че работят в болницата. Тя казва, че и двете. Казвам, че и те са хора и те трябва да се лекуват и да работят някъде, по-добре да са здрави и да работят, нали така. Тя казва да-да, ама прекалено много имало „хора от етноса”, всички санитарки били от етноса. На мен ми стана криво, ама не си издавам прикритието.

Взехме ѝ резултатите от изследванията, нямаше нищо страшно и решихме да хапнем в едно заведение наблизо. Поръчваме си ние, всичко точно, бърборим си, тя повече от мене, но по едно време момичето, което чисти масите, отсервира чашите и чиниите, ме вижда, усмихва ми се и много любезно ме поздравява. Аз наистина в първия момент не я познах. Само кимнах и продължих да си говоря с колежката. Обаче в следващия момент колежката ми приказва нещо, аз виждам, че си мърда устните, обаче не чувам никакъв звук. Главата ми бучи, ще се пръсне. Викам си – край сега! Ако момичето, дето чисти дойде и ме заговори, отиде ми прикритието, свършено е с мене. Сетих се, че я познавам от махалата, че е много свястно момиче, че сме не само познати, но и добри приятелки, имаме си приказката, тя е идвала у нас. Направо изтръпнах! Тя обаче не дойде - събра празните чаши и чинии от съседната маса, избърса с кърпата и се отдалечи, повече изобщо не се върна…

Сигурна съм, че ако разберат, колегите и преподавателите ще си променят отношението към мене. Те дори не осъзнават как по цял ден говорят как „хората от етноса това, хората от етноса онова”… Колежката ме пита откъде познавам момичето, дето чистеше масите, ама аз казах, че не се сещам дали въобще я познавам, че сигурно се е припознала нещо. На нея си ѝ личи по цвета на кожата, не можеш да я сбъркаш. Продължихме да си говорим, тръгнахме си, аз се качих на рейса и си мислех за „хората от етноса”.

Не съм искала да ги лъжа. Не съм ги лъгала. Ако разберат и ме попитат, точно така ще им кажа. Не съм длъжна да се заявявам навсякъде, просто те не са ме попитали…

На няколко пъти ходих сама после до това заведение, исках да видя момичето, да ѝ обясня каква е ситуацията, да ѝ се извиня, ама все не мога да я сваря на смяна.

Тази публикация е създадена по проект “Ever Clever” с финансовата подкрепа на USAID и DEXIS. Цялата отговорност за съдържанието на  документа се носи от ЛАРГО и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на USAID и DEXIS.

Още от първи клас сме заедно. Той е от много бедно семейство. Родителите му не са лоши хора, но те го пращаха на училище, само защото така трябва да се прави, защото всички деца ходят на училище. Никога не са му проверявали домашните, не са го изпитвали, какво да говорим за курсове, уроци, частни учители... Със сигурност дори не са му гледали оценките и не са стъпвали на родителска среща. Родителите му не са неграмотни, ама само минимума – колкото да могат да смятат, да четат и да се подписват. Толкова. Когато сядахме да пишем домашни у тях, техните все ни караха да излизаме и да играем навън с другите деца, вместо да стоим затворени в стаята. Подиграваха му се, че учи много. Все му подвикваха: „Излизай навън да си играеш с децата! Стига си чел! Директор ли ще ми ставаш?!?” И ние излизахме.

Ние сме многодетно семейство. Добре сме финансово, даже хората от квартала ни смятат за богати. За разлика от много други ромски деца, никога не съм знаел какво е да си гладен, да си жаден, да ти е студено, да нямаш дрехи и обувки, за да отидеш на училище. Нашите работеха здраво и си изкарваха добри пари. Но не им оставаше време за мене. Следяха ми оценките, караха ми се, ако нещо учителите са недоволни, пращаха ме на уроци и допълнителни курсове, ако трябваше. Но никога не са ми правили закуска, не са ми слагали в чантата сандвич за междучасието, не са ми приготвяли багажа за екскурзия, не са ме изпращали до автобуса или до гарата, както правеха родителите на другите деца. Сутрин отиваха рано на работа и аз само намирах пари да си купя каквото ми трябва.

Той сигурно ми е завиждал, че бяхме заможно семейство. Но и аз му завиждах. Сега го осъзнавам, че винаги съм му завиждал. Родителите му не се интересуваха от училище, но винаги ще му направят закуската, ще му сложат сандвич за училище, ще си говорят с него, ще го питат как е, какво е правил, как е минал денят му. Бяха бедни хора и той е единственото им дете, няма други братя или сестри.

Сега си мисля, че аз съм бил неглижираното дете, а не той, въпреки, че сме по-заможно семейство. Може и да му са се присмивали, че ще става директор, но никога не е бил оставян без чисто човешко внимание.

След гимназията опитах в университета, ама разбрах, че не е за мене. Имам си собствен бизнес и се оправям, не се оплаквам от нищо и не съжалявам за нищо. С него още сме добри приятели, виждаме се често. Той завърши бакалавърска степен. После завърши и магистратура. И наистина стана директор.  

Тази публикация е създадена по проект “Ever Clever” с финансовата подкрепа на USAID и DEXIS. Цялата отговорност за съдържанието на  документа се носи от ЛАРГО и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на USAID и DEXIS.

07 март 2024 година

Сдружение ЛАРГО – гр. Кюстендил ви кани на заключителна пресконференция по проект „Имам една мечта“, която ще се проведе на 22 март 2024, петък, от 11:00 ч. в пресклуба на БТА в Кюстендил, ул. Хан Крум 19.

В рамките на три години в изпълнение на проекта сдружение „ЛАРГО“ в партньорство с норвежката застъпническа организация Сдружение KUN - център за равнопоставеност и многообразие приложи нови методи за овластяване на целевите групи - ромски жени и девойки, и защитата на правата на жените и малцинствата чрез метода на директното застъпничество, който ги овластява и им позволява да се организират и да отстояват интересите си пред местни и централни власти.

Ще бъдат представени основните резултати от дейностите по проекта, планове за продължението на проекта, както и ще чуете успешни истории и утвърдени модели от преки участници в проекта.

  Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение – ЛАРГО в партньорство с KUN Centre for Equality and Diversity – Норвегия и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България www.activecitizensfund.bg .

Проектът „Имам една мечта се изпълнява с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Имам една мечта“ е да апробира, приложи и разпространи иновативни методи за овластяване на ромски жени и девойки чрез директно застъпничество.